Земният живот на човека не е ли воюване – Йов 7:1

ЗЕМНИЯТ ЖИВОТ НА ЧОВЕКА НЕ Е ЛИ ВОЮВАНЕ – Йов 7:1
Интернет предаване с п-р Пламен Петров – Бенидорм, 03.2017г.
https://www.youtube.com/watch?v=FL0BjlTr3D0&t=2s

Слава на Бога!

Йов 7:1 Земният живот на човека не е ли воюване?
Трябва да ни е ясно, че живота ни на земята е свързан с воюване. Не е много приятно, обаче важно. Не е ли земният живот на човека едно воюване? Значи това е в Йов 7:1. В Ефесяни 6 глава ни казва апостол Павел съвсем ясно:
12 Защото нашата борба
Думата борба на английски е война – нашата борба, или нашата война, нашето воюване. Очевидно имаме воюване.
Нашата борба /нашата война/ не е срещу плът и кръв
Тоест нашето воюване не е срещу хора, не е срещу плът, не е срещу кръв, а срещу духовни личности, накратко казано, срещу духовни личности е воюването ни. Така че виждаме, че ние сме въвлечени в една война, щем не щем. Ако ние не воюваме трябва да сме спокойни, да знаем, че срещу нас се воюва. Воюваш, не воюваш срещу теб се воюва. Така че трябва да придобием манталитета на войник. Апостол Павел казва:
Аз воювах в доброто войнстване на вярата /или/ воювай в доброто войнстване на вярата.
Има воюване. Исус Христос е най-великият войн, Бог е най-великият войн. Исус на кръста извоюва победата, въпреки че извоюва победата Той ни остави заповед в Ефесяни 6:10 да заякваме в Господа и в силата на Неговото могъщество и да се облечем в цялото Божие оръжие, защото имаме война, имаме борба, която да водим. Ако погледнете в Псалмите ще видите, че те са пълни с воюване. Давид в поетична форма воюва много здраво, много поетично воюва. Значи Псалмите са война, той постоянно атакува враговете:
Бори се, Господи, с тия, които се борят с мене, воювай против ония, които воюват против мене.
После казва:
Ангел Господен да ги гони.
Гоних неприятелите си и ги стигнах, не се върнах, докато не ги довърших.
Давид е воювал срещу хора, но не само срещу хора, а срещу духовните сили, които са били зад тия хора, докато ние днес не воюваме срещу хора, ние воюваме само срещу духовни сили. В Псалмите като виждаме как Давид воюва, как ги проклина какво да се случи с тях и т.н. ние не трябва да проклинаме хора, не трябва да воюваме срещу хора, но ние трябва по този начин, по който Давид воюва да воюваме срещу духовните сили. Това е нещо, което днес липсва, агресивното духовно воюване, агресивната молитва, молитвата с власт. Христос като възкръсна от смъртта беше възнесен на най-високото небе, небето на небесата и беше поставен да седне от дясната страна на Бога в небеса. Бог Отец е седнал на третото небе, небето на небесата на трон и Исус Христос е седнал до Него също на трон и после се казва, че Бог ни съвъзкреси с Христос и ни възнесе и ни ни сложи да седнем от дясната страна на Отец в Христа Исуса. Както казахме Христос е седнал на трон, ние сме седнали в Христос, значи сме на трон, всички началства и власти са под нозете на Исус т.е. те са под нозете на църквата, под нозете на вярващите.
За какво е това? На какво е образ трона? Трона е власт и не само власт, трона е царска власт. На нас ни е дадена не просто власт, на нас ни е дадена царска власт. Библията казва, че ние сме царе и свещеници на Бога. Исус е Царят на царете, а ние сме просто царе. Значи имаме си цар, въпреки че сме царе имаме си цар, значи Той е Царят на царете, Той е нашият Цар, но и нас ни е направил да бъдем царе и принцове и свещеници. Като свещеници ние принасяме молитви, пред Бога ходатайстваме, като свещеници ние слугуваме на хората, но като царе заповядваме с власт. Затова трябва да има такива молитви, в които ние да заповядваме на силите на тъмнината. Тези неща са необходими. Вижте какво казва Яков 4 глава:
Покорявайте се на Бога – първото, обаче има второ:
Съпротивлявайте се на дявола и той ще бяга от вас.
Значи има молитва, в която се покоряваш на Бога, търсиш Неговото присъствие, приближаваш се при Бога, но има молитва, в която ти воюваш т.е. се съпротивляваш на дявола и той бяга от тебе в ужас. Ние не можем, ние не бива да мислим, че трябва да молим Бога да се разправя с дявола, защото Бог ни даде на нас власт и то, както казахме царската власт не за да се разправя Той с дявола, а да се разправяме ние с него. Тоест ние трябва да му се съпротивим, ние трябва да му заповядаме, ние трябва да го изгоним. Ние трябва да се съпротивим и на греха, затова ни е дадена тази власт на нас.
Също така, вижте, много интересен стих има в Римляните и това е 5:17
Защото, ако чрез прегрешението на единия смъртта /Адам/ царуваше
Забележете кой е бил царя, смъртта е царувала заради Адам.
смъртта царуваше чрез тоя един /чрез Адам/, то колко повече тия, които получават изобилието на благодатта и на дара на оправданието /тоест говори за нас/, ще царуват в живот чрез единия, Исус Христос),
Значи чрез един дойде греха и смъртта и чрез един дойде живота и властта, дойде оправданието и благодатта“ – казва. Така че, както чрез един дойде злото, така чрез един дойде доброто. Хората какво са виновни, че Адам е съгрешил? Но всички страдаха и дори днес страдат заради греха на Адам. Тогава, какво ние сме направили, за бъдем спасени? – нищо. Но заради единия Исус ние биваме, както казва тук оправдани, получаваме изобилието на благодатта, получаваме живота и властта да царуваме. Забележете думата царуват в живота чрез Него. Значи преди смъртта е царувала, сега ние царуваме в живота чрез Исуса Христа. Това е бил плана винаги на Бога, човека, Той даде земята Си на човешките синове – казва. Значи тук на земята ние сме тия, които трябва да казваме какво да става. Тази власт ни е дадена от горе.
Трудно е да се осъзнаем като царе или като принцове, нали? Особено такива хора, които са родени в страна като България, презряна, отхвърлена и т.н. Ние трябва да разберем, че в духовно отношение ние сме родени царски синове. Царският син, въпреки че е бебе той пак си е царски син и колкото повече расте, толкова повече расте във властта, влиза в тази власт. Така. И тази власт, която ни се дава, тя не ни се дава напразно, за да стоим и да плачем пред Бога само, да хленчим даже да го кажа пред Бога, да се оплакваме и даже да го обвиняваме за неща, за които Той не е виновен, а трябва да вземем това, което ни е дадено, нещата, които са ни дадени. Ние трябва да използваме фигурите, които са ни дадени както трябва. Примерно като играеш шах кой е добър шахматист? Шахматистите имат еднакви фигури, и единия и другия, обаче единият ги използва добре, другият не ги използва добре.
С други думи ние в нашия живот и служение въпроса е как използваме властта, която на нас ни е дадена? Има хора, които не я използват, не само, че не използват властта, ами даже упрекват другите, които я използват. Разбираш ли? А това, приятели, не трябва така да бъде и сега нека да ви кажа защо. Защото, ако погледнете в Матей 12 глава, малко обучение за войската, войската Господна да се обучава. Вижте какво казва, значи от 22 стих вие знаете случая, човек, който е имал бяс сляп и ням. Защо? Защото е имал демон. Исус го изцели. Множествата се смаяха, фарисеите казаха: „Този изгонва бесове чрез Веелзевул, който е началника на бесовете“, значи те казват: „Той изгонва бесове, Той изцелява, обаче не чрез Бога, а чрез Веелзевул, Исус обаче вижте какво отговаря:
Всяко царство
Искам да обърнете внимание на погледа на Исус Христос, притчите Му всичките са за Божието Царство. Освен за царството притчи Той почти не говори други. Добре е да се замислим върху думата царство, на гръцки мисля, че е василея, Васил цар. Добре, да се замислим върху това нещо, интересно е. Исус говори за царство. Защо? Той говори за власт, Той говори за царство, Той се интересува от власт и от царство. Борбата е между две царства. Той казва:
Всяко царство разделено против себе си запустява
После говори за град. Едно време градовете са били царство, примерно Ерихон едно царство, значи един град държава заобиколен със стени. И казва:
Разделен против себе си не може да устои.
После казва, няма тук в подробности да влизам, 28 стих:
Ако Аз чрез Божият Дух /или чрез Божият пръст/ изгонваме бесовете, то Божието царство е дошло върху вас.
Значи Той говори в 24 стих до 26 стих за царството на сатана, в 28 стих говори за царството на Бога и казва: „Онова царство го побеждаваме изгонваме и довеждаме друго царство“. Това, от което е заинтересован Бог е царство. Даже се говори за това в Библията, че ще бъде установено хиляда годишно царство на земята. Забележете царството. Значи ние сме част, новородените християни, ние сме част от царството на Бога, ние сме част от нещо по-голямо, ние не сме просто част от църква. Църквата представлява събрание на светии. Думата еклесия на гръцки, тя не е религиозна дума била, еклесия тази дума в Гърция се е използвала за управляващите събрания в градовете например. Събира се управляващият съвет на един гръцки град, това е еклесия, както примерно народното събрание в България, това е една еклесия. Тоест това е не само събрание от хора, не сграда, но събрание от хора, които управляват, събрание от хора, които решават какво да се прави, това е упълномощено, овластено събрание, това е църквата. Тоест църквата, тя самата църква не е царството, то е много по-обширно от църквата, но църквата е едно управленческо тяло в царството на Бога. Църквата е управленческо тяло в царството на Бога.
С други думи хората, които съставляват местната църква трябва да имат съзнанието на управленческа институция в духовния свят в определен район. Духовният климат в един град и в една държава трябва да бъде управляван от църквата, кой да го управлява? Защото ние църквата като не го управляваме, знаете ли кой го управлява? – магьосниците. Сатанистите и други служители. Ние дефакто, на нас, на които ни е дадена властта, като не я използваме другите я взимат и управляват. Така че виждате притчите на Исус, даже Исус не говори притчи за църква, не казва „църквата прилича на това и това“ Той говори притчи за царството, Той разглежда царството в глобален мащаб. Него Го интересува установяване на Божието царство на земята.
Праведните ще наследят земята. Нали? Ей това е. Така че в този смисъл, ние като говорим за власт, ние не говорим за нещо откъслечно, ние говорим за царство, защото царството е свързано с власт и управление и ние трябва да се научим да управляваме, тази власт ни е дадена.
Давам ви власт – казва.
Вижте Лука 10 глава от до 17 до 20 стих, колко интересен пасаж. Връщат се учениците при Исус и Му казват радостни и изненадани:
Учителю, Господи, в Твоето име и бесовете ни се покоряват.
Бесовете представители на кое царство са? Значи представители на царството на тъмнината, казва:
В Твоето име и бесовете ни се покоряват и демоните ни се покоряват.
Значи те са използвали името на Царя на царете и онези са се покорили и затова са радостни учениците и дори учудени също. Исус веднага им отговаря:
Видях сатана паднал от небето като светкавица.
Той казва: „Видях сатана като си изгуби властта“, пак за власт говори, сатана си загуби властта. Затова казва след това:
Ето, давам ви власт
Значи той я изгуби, аз сега на вас ви давам, от него вземам на вас давам. Защото нали сатана имаше определена власт преди това.
Давам ви власт /ексосия/
Какво им дава? Ексосия – власт. Гледай колко интересно Исус какво им дава на Неговите ученици, забележете. 10 глава 1 стих на Матей същото, на дванадесетте казва:
Даде им власт над нечистите духове да ги изгонват и болести да изцеляват.
Сега на седемдесетте в Лука 10 глава какво им дава? – власт.
Да настъпвате
Виж думата настъпвате. Кой да настъпва, Господ ли да настъпва? Забележете кой настъпва.
змии и скорпиони. Давам ви власт над цялата сила / целия динамис/ на врага и нищо и по никакъв начин няма да ви повреди.
Марк 16:17 Исус казва:
Тия знамения ще придружават повярвалите в Моето име.
Знамение номер едно:
Бесове ще изгонвате
Забележете думата изгонвате. Изгонват значи насилствено изтласкване, изгонване насилствено, агресивно ще изгонват демони.
нови езици ще говорят, змии ще хващат
Виж каква агресия има в това нещо. За какво го говоря това нещо? То не че друг път не съм споменавал такива неща, но това го говоря в смисъл да разберем, че ние понякога се оплакваме, оплакваме, обаче Господ каза: „Ей момчета и момичета, какво искате повече да ви дам? Аз живота Си дадох за вас, кръвта Си пролях, умрях и възкръснах заради вас, Духът Си дадох на вас, властта Си дадох, името Си дадох, Словото Си дадох, какво още искате, за да се раздвижите и да спрете да хленчите?“ Разбирате ли, че просто причината не е в Бога, че църквата може да се движи в поражение, причината е в нас, че ние просто не взимаме това оръжие. Казва: „Най-сетне облечете се. Вземете меча на на Духа“. Какво означава? Защо не си го взел? Даден ти е меча, не го взимаш. Какви сме такива войници?
На скоро някакъв български филм във Фейсбук бяха пуснали, Георги Парцалев беше войник съботянин в армията и казва: „Няма да взимам оръжие“ и началникът му го търпеше. Аз го погледах малко и го спрях, не можах да го изтърпя до края филма, но защото Парцалев е интересна личност. Обаче вика: „Аз няма да взема оръжие“. То това е, той като духовен човек физическо оръжие не ще да вземе, но ние пък приличаме на него: „Аз няма оръжие да взема и духовните неща няма да ги взема“. Ни физически, ни духовни неща, е как ще се воюва? А на всичкото отгоре имаме враг. Библията ясно говори, че имаме враг. Ето, аз ще ви покажа един стих, който сега се сещам, който потвърждава много здраво, че ние имаме враг – 1 Петрово 5:8. Вижте сега какъв стих е тук:
Бъдете трезвени и будни,
Трезвени и будни, не да се опиваме и не да се опием със спокойствие някакво такова.
противникът ви
Забележете тая дума, може да си я подчертаете „противникът ви“, не просто противник на Бога, той е и наш личен персонален противник
Противникът ви, дяволът, като ревящ лъв обикаля и търси кого да погълне.
Значи той е в процес на търсена да намери някой, който е слаб, да намери някой, който е невеж, да намери някой, който е паднал в грях, за да може да го погълне т.е. да го разкъса и да го погълне. И след това казва:
Съпротивете му се
Кой? Бог ли да му се съпротиви? Вие му се съпротивете. Как?
стоещи твърди във вярата.
С други думи, трябва да имаме съпротива. Имаме противник, трябва да се воюва срещу тоя противник, не може да си затваряме очите. Ние наистина често пъти, понеже противникът ни е невидим ние просто не можем да усетим неговата намеса и неговите действия, но аз ще ви кажа, че по резултатите можем да разберем за действието на противника, защото голяма част от неволите на човека в живота, които идват са действие и резултат на сатана и неговите паднали ангели и неговите демони. С други думи ние стигаме до едно положение, да не бъде това нещо, но когато човек стигне до положение, в което вече е затапен от всякъде, блокиран от всякъде, няма вече изход и почва да пищи и да вика: „Кой ще ми помогне?“ и почва да търси някой човек да му помогне. Докато Господ казва: „Во време, дечица, съвземете се и се научете да воювате“. Много по-лесно е да счупиш яйцето на змията отколкото да се пребориш с един голям питон. Докато питона е под формата на яйце дори малко дете може да се справи с него, но един път когато питонът е станал огромен, дълъг, метри, дебел, вече там се изисква много повече умение. Тук ние обичаме клишетата, да излезем с клишето: „Всичко е възможно за Бога“. Еми добре като е възможно за Бога а да видим какво ще се прави в тази ситуация като ти излезе тоя питон. Проблема е, че е възможно за Бога, но на теб възможно ли ти е? Защото казва:
Всичко е възможно с Бога.
Аз вярвам, че е такъв преводът. На английски е: „Няма нищо невъзможно с Бога“, тоест въпроса е какво Бог може да направи чрез мен и какво аз мога да направя чрез Бога, какво двамата с Него можем да направим? Той ни е дал властта, Той ни е дал силата и Той каза:
Ето, Аз съм с вас до краищата на света.
Той казва: „Аз съм с вас, тия знамения ще ви придружават. Аз съм с вас, но вие идете проповядвайте, вие изгонвайте демоните, вие изцелявайте болните, вие побеждавайте“ в Откровение казва:
На този, който победи ще дам от скритата манна.
На този, който победи ще дам от дървото на живота.
„На този, който победи ще.“ На този, който победи! Шест седем пъти „на този, който победи“. Откровение на Йоан говори за победители. Тези неща са за победители там и Господ очаква от нас ние да побеждаваме. А пък победата идва след воюването. Победата не е преди воюването, преди воюването е робството. Имаме робство, воюване, победа, мир. Значи тръгва се от робство – Египет, воюване, победа, излиза се с победа и след победата идва мир. Няма мир без воюване, няма победа без воюване, няма мир без победа. С други думи този привиден мир, който понякога ние обичаме да го показваме, че го имаме и т.н. но всъщност го нямаме, този привиден мир не е победа. Този мир не идва в резултат на победа, той е робство и когато един народ е в робство и го е страх от робовладелеца народът стои и си мълчи, изглежда много мирен. Евреите са били много мирни по едно време в Египет, работят, скъсват се от работа на Фараона, Господ иска те да му служат, обаче те мирни и кротки стоят, не искат да надигнат глава, за да нямат проблеми. Но това не е мир, това е робство и прилича на мир, обаче не е.
Така че трябва да има воюване. И ние трябва да разберем, че Бог и Неговата армия, Бог е териториален, Божието царство, освен, че е в Духа то е и териториално и царството на сатана също е териториално. Само като минеш границата, ей сега като бяхме в Америка южната част, хубави пътища, всичко хубаво и казват само минеш ли границата с Мексико всичко абсолютно се променя, съвсем друг свят. Само една граница минаваш, два метра минаваш абсолютно друг свят.
Същото нещо аз си спомням на времето като влязох в махалата 1997 година преди да почнем църквата там, като влязох там аз не очаквах, че в София има такова нещо. Аз като влязох, викам опа, из един път от България влязох в Индия, все едно бях в Индия, просто влизаш вътре и съвсем друг свят. Това показва, че има различни ръководещи, управляващи началства над различните територии и ако ти се опиташ да смениш нещо, примерно ние като отивахме в махалата се опитвахме да сменим техните обичаи, защото имаше обичаи, които не са според Божието Слово. Те се оказаха такива крепости, толкова трудни, че малцина дефакто промениха тези обичаи в живота си, повечето, въпреки че ходеха на църква си останаха в техните обичаи, защото това са едни крепости изградени с дълбоки основи и за да можеш да ги изкорениш ти трябва да направиш дълбока оран.
И така, нека да вземем за пример едно семейство, защото ние трябва да тръгваме, във воюването трябва да се тръгва от вътре на вън. Значи първо във воюването аз трябва да тръгна от себе си. Значи като почнем да се молим за себе си хората ще кажат ти си егоист и т.н. Не. Ако искаме да помогнем на другите трябва първо да помогнем на себе си и ще ви кажа защо. В самолета, това съм го казвал и друг път, в самолета казват: „Ако тук стане турболенция, ако влезе въздух в самолета и ще паднат кислородните маски, сложи си първо на себе си кислородната маска и след това слагай на детето“, защото ако тръгнеш на обратното ни на детето, ни на себе си, ще умрете и двамата. Значи първо сложи на себе си. С други думи, ако искаш да помогнеш на другите първо трябва да помогнеш на себе си и да търсиш. Какво казва?
Първо извади гредата /от къде?/ от собственото си око.
Думата извади означава изгони също, същата дума. Изгони, извади гредата. От къде? От собственото си око, за да можеш ти след това да извадиш и от чуждото. С други думи от вътре трябва да се тръгва. Ние заставаме и почваме, първо се молим за държави, за градове, почваме да се молим за църкви, за децата и т.н. но това, което на първо място трябва да почнем да се молим е за самите себе си, собственото ни сърце. Трябва да сме заинтересовани на първо място царството или трона на Бога да бъде установен в собственото ми сърце. Това е на първо място, защото установи ли се царството в собственото ми сърце аз ставам вече едно подвижно посолство на Бога, на Божието царство, ставам един подвижен представител и от мен вече започва щаб квартирата на Божията армия и от мен вече Бог почва да бомбандира навън, но тази територия първо трябва да се завладее. Не може тая територия в мен да не е завладяна и аз да тръгвам да завладявам други територии. Една държава, която е разделена, разцепена, вътре има какво ли не и тя тръгва да завладява. Не може да го направи това нещо, трябва първо да стигне до единство, да има единство в сърцето на човек, да бъде установено царството на Бога в това сърце и тогава вече следващата стъпка е семейството, децата, служението, бизнеса или църквата и почва вече от вътре на вън да растат нещата. Тази власт и сила трябва да расте от вътре на вън.
Затова е толкова важно да се изграждаме в Словото, да се изграждаме в молитвата. Сега, обаче ние хубаво ще го правим това, но трябва да имаме в предвид, че вътре в нас нашите сърца са като една градина или едно поле, кой от къде минал посял нещо и то от поколения. Тук примерно един дъб посял пра пра пра дядо ти, огромен дебел дъб в сърцето ти, който дава плодове – кестени и жълъди. Жълъди, но тях свинете ги ядат, на нас жълъдите не ни трябват. Свинете като видят жълъдите и си хрускат, нали? Но на нас жълъдите не ни трябват. Отивам сега и казвам: „В моето сърце се оказа, че има някакъв огромен дъб, а този дъб не принадлежи на царството на Бога и не ми трябва“ и идва някой брат и ти казва: „Нямаш проблеми бе, в името на Исус му заповядваш да лети и той отлита“ и ти казваш: „Ок, взимам брадвичката“. Отиваш с брадвата и решаваш дъба да го отсечеш, или отиваш да го отскубнеш. Сега, ти решаваш да го отскубнеш, но да отскубнеш трева можеш, обаче дъба няма да успееш да го отскубнеш. След това взимаш брадвата сечеш, сечеш, няма отсичане на този дъб.
Какво означава това? Това означава, че има дълбоки корени, това означава, че има дебел дънер и оръжието, с което тръгваш е неадекватно и ти казваш: „Ама то името на Исус не работи“, не че не работи, но ти отиваш с малко оръжие“. Малка вяра, не си изграден в тия неща, трябва повече вяра, нужно е по-сериозно оръжие. Значи трябва да отидеш за този дъб с един огромен багер. Отиваш с багера, той разкопава около дънера и изважда отдолу дълбоко корените му и като видиш до къде са стигнали тия корени, колко метра, десетки метри в земята надолу и настрани, огромна коренова система. Затова някои хора казват: „Абе, брат защо като изгоним еди-кой си демон много бързо излиза пък другия не ще да излиза?“ Зависи каква коренова система има. Това са различни видове растения. Примерно срещаш един бурен, щрак, изкореняваш го, казваш: „Слава на Бога, виж колко лесно било да гониш демони“. Обаче срещаш един огромен дънер и почва една голяма битка.
„Брат, ама Исус с една дума ги гонеше“ – вика. Хайде с един удар събори демона да видим как ще стане, защото приказките са лесна работа, но реалността е друго нещо. Божият Син с такава вяра е разполагал и с такова помазание без ограничение, че Неговата дума е един тежък огромен багер. С една дума целия дъб може да го изкорени, обаче въпроса е ние къде стоим. Не само да се оправдаваме с Бога. Къде стоим ние? Както тези синовете на Скева използваха същото име на Исус, което Павел го използваше, заповядват на демона да излезе, както Павел заповяда на демона да излезе, обаче демонът се обръща към тях и казва: „Исус Го признавам, Павел го знам, ама вие кои сте, аз не ви знам. Какви сте вие?“ Разбираш ли? Ами същото име използват, обаче са никои в духа, няма растеж, няма изграждане, няма.
Така че в духовната област не трябва да работим с клишета. Хващаме един стих и почваме като буквата, както тук гледах някой беше сложил на една сестричка една картинка и много хубаво и пише: „Има сила в кръвта на Исуса“ и гледах един коментар отдолу: „Къде го пише това нещо?“ Сестрата пише: „Те го победиха чрез кръвта на Исус“, той казва: „Къде пише за сила?“ Я си представи, значи ние трябва да хванем буквата, ако не е буквата не става, братче. Ти как побеждаваш? Със слабост ли побеждаваш? С какво се побеждава? С усмивки? Значи просто трябва да се разбере Духът на писанията и да се работи в тази посока. Не клишетата, реалността трябва да се гледа. Има духовна реалност, има така да се каже дори духовна материалност – помазанието. Вижте какво се казва в Библията, вярата е съпоставена със злато, даже казва, че е по-скъпоценна от злато, значи вярата е съпоставена със златото. Помазанието на Святия Дух е съпоставено със златото, Захария 4:6 и надолу към 11 стих помазанието казва се, че през две златни тръбички изтичаше маслото като злато. Значи съпоставено е със злато, небесно злато. Помазанието на Святия Дух небесно злато, вярата – небесно злато, славата на Бога – небесно злато, това са най-големите съкровища.
Ние трябва да бъдем близо до духовната реалност. Но аз започнах да говоря за сърцето, тия всички неща трябва да се изкоренят от сърцето – дъбове, дървета, храсти, бурени, трябва да започнат да се изкореняват. Има наследствени, колкото са по-далече в миналото насадени нещата, толкова по-дълбоки корени има, ако е имало в рода магьоснически истории, ако е имало убийство, насилствени аборти. Ето, сега наскоро за една сестра се молихме и много сериозни неща излизаха от нея и много сериозни неща разбрахме свързани с дете, с убийство и даже, че в рода е имало някъде убийство на дете. Аз след това като разпитах, защото жената иска да бъде освободена, тя вика: „Говори се в нашия род, че е имало бебе, което са го заровили живо“, аз викам: „Сестра, ние се занимаваме с освобождение, този въпрос за заровеното живо дете трябваше да се сложи още в началото“, защото докато ние не изповядаме тия неща, докато не се отречем от тия неща, които са в това просто тези корени продължават да остават. То и да се отречеш това пак не означава, че лесно ще излязат, защото това не е малка работа. Вие знаете ли, това е не само убийство, не само на невинно бебе, ами просто ужасно е да го заровиш, примерно ако е заровено живо. Разбираш ли? Не го е направила сестрата, обаче Бог е казал до трето, четвърто поколение ще въздава на тези, които Го мразят и т.н. Значи има, казват че ако някой е незаконно роден до десет поколения да не влиза в Божия дом. Това е Старият завет, днеска не е така, обаче това говори за наследственост и семейност. Има си семейни работи, има си наследствени работи, семейни болести, тази всичката коренова система трябва да бъде изкоренена.
Разбира се, Исус като ходеше не се занимаваше с това, Той ги гонеше демоните и т.н. но Той им каза като излезе нечистият дух се опитва да се върне с още седем. Ако коренът не е изкоренен, а само демонът е изгонен, коренът е проклятието или причината той да бъде там. Ако причината или коренът, или проклятието не е разрушено, а само демонът е изгонен демонът има законното право да се върне отново там и той даже ще го направи понеже ти вече си опитал освобождението, вече си го предизвикал, той ще каже: „Тук вече не трябва да се шегуваме, тук е сериозна работата. Този човек иска вече да бъде свободен, дайте повече подкрепление, още седем да дойдат с мен, за да може да сме сигурни, че завладяваме тази територия както трябва“. Разбираш ли?
Така че борбата е сериозна. Слава на Бога, че Христос победи на кръста, проля кръвта Си и благодарение на Неговата победа на кръста и благодарение на завета в Неговата кръв ние имаме законното право да бъдем свободни. Но правото е едно, а състоянието на нещата в момента е друго. В духовно отношение ние имаме правото обаче във фактическо състояние може да не сме така. Защо казва да се изгонват демони? Значи то не само е важно духовно как стоят нещата, че всичките обещания са Да и Амин в Христа Исуса, но забележете думата обещание. Те са обещание, но обещанието да дойде в реалност трябва вяра и постоянство казва Словото, вяра и устояване.
Така че трябва да вземем тази военна поза и да бъдем хора, които не са хора, които при първото, помолим се примерно: „А аз съм освободен вече“. Не, ти си освободен, обаче освобождението е процес, през който трябва да минем. Значи един корен е изкоренен, една част от кореновата система е изкоренена, едно растение е откъснато, но хора, трябва да сме сигурни и трябва да воюваме докато нищо от него не остане в нас. Исус каза за дявола:
Той няма нищо в Мене.
И казва:
Не давайте място на дявола.
Не давай никакво място на дявола – Ефесяни 4:27. Примерно хора са вързани в различни страсти, ами да не е случайно това. Искат да се отърват, не могат. Ами има някой, който ги държи роби. Хора са вързани в грехове, вързани в болести, вързани в това, вързани в онова. Трябва да дойде пълното освобождение вътре – в мен, в служението ми, в семейството ми, никакво място на дявола да не даваме. Ще воюваме, ще гоним, ще разрушаваме всичко. Крепости. Нека да ви дам един пример – евреите Бог им казва: „Давам ви земята“. Нали така казва?
Давам ви земята – Числа 12:2
Кога ви я давам? Сега ви я дадох. Ето сега давам ви я земята, хайде влизайте в нея. Изпратиха съгледвачи: „Алеле, мале какво ни е дал Бог? В тази земя великани има, ами там има огромни крепости какво ни е дал Той? Ами то има седем народа в тази земя, какво ни е дал?“ Господ казва:
Давам ви власт да настъпвате на змии и на скорпиони.
„Давам ви обещанията, давам ви власт над цялата сила на врага“, Той не казва: „Ето Аз ви насадих вече и край“, Той казва: „Аз ви давам властта, във вашите ръце е, хайде сега вие тръгвайте. Идете и проповядвайте! Идете и гонете демони! Идете и изцелявайте! Идете и вие вършете!“ – „А, Господи, ами ние Ти като си ни го дал мислим, че си ни го дал вече и ние стоим и се радваме и почнахме да пеем, да пляскаме, да танцуваме, ние се радваме вече“. Ама то хубаво, че се радвате, ама трябва да тръгнете да завладявате. Той казва:
Всяко място, на което стъпите ви го давам, но докато не сте стъпили вие няма да го имате това място.
Разбираш ли какво става тук? Ама Той Господ ми го е дал, аз и без да стъпя тук то е мое. Не е вярно. Хайде сега минете през река Йордан – „Ама те водите трябва да се разтворят“. Хайде сега идваме до Ерихон, какво ще правим с Ерихон? Огромна крепост. Ще обикаляте, ще обикаляте докато паднат крепостите. „Ама, Господи, всичко е възможно за Теб. Значи няма нужда да обикаляме, ние просто можем да си ходим така, отиваме до Ерихон и те ще паднат стените“. Не, ще обикаляте. „Добре, хайде един път ще обиколим“, защото Бог и от един път може да го направи. Аз като ви казвам седем пъти, значи седем пъти. „Ама защо седем пъти?“
Нееман казва: „Защо седем пъти в тази мръсната вода ще влизам?“ Бог може и от един път да го направи, пък Той може да го направи и без да вляза в нея. Разбираш ли? Ние сме просто идеалисти, ние сме хора идеалисти. Бог от един път ето, с една дума било и толкова. Ами ако са седем думи какво ще направим? Ако седем пъти трябва да се топнем, ами ако седем пъти трябва да обиколим? Ами ако седем пъти трябва с тръбите да тръбим и чак тогава паднат стените? Ами ако трябва малко повече настойчивост да се приложи в молитвите и във воюването преди да видим резултатите? И какъв е проблемът? – че Божият народ се отказва бързо. Понеже хваща буквата на писанията и мисли, че понеже ето, то го пише, значи с едно духване и ще станат нещата. Може да трябва да се попостоянства малко, с вяра и постоянство и устояване. Колко време ще устояваме? Докато победиш. Няма такива неща колко време. Докато победиш.
Гоних неприятелите си /колко ги гоних?/ гоних ги и ги стигнах, /е добре, стига толкова/ и не се върнах докато не ги довърших – каза Давид.
Трябва да ги довършим тия, трябва да ги гоним, трябва да ги довършим. Ето това се казва война. Е къде е Господ? Ами Той е през цялото време с нас, Той ни е дал властта. Какво мислите, че като кажеш на демона „вън“ той ще те слуша и ще ти пляска с ръце. Той не излиза за това, че аз му казвам, аз трябва да го кажа, но той излиза заради Този, Който е в мен и Който е с мен, заради това излиза. С други думи, да не си мислим, че ние ги изгонваме, ние казваме думите, ние постоянстваме, ние упражняваме вяра, но Господ е Войнът и войната принадлежи на Бога, Той е Този, Който върши работата, Той потвърждава Словото със знамения и чудеса и Той е Този, Който изгонва враговете ни от пред нас.
И така, значи има духове, които трябва да се изгонят, има крепости, които трябва да се събарят, защото обикновено една войска стои в крепост, защитена. Крепости от мисли, крепости от представи – 2 Коринтяни 10 глава, има различни крепости и те са главно в човека. Може да има и външни крепости, тия крепости трябва да се разрушат. Примерно сега, в ума на човека някаква крепост, тази крепост трябва да се събори, за да може този човек да бъде превзет за Царството. Както казахме има коренова система, която трябва да се изкорени.
Всяко растение, което не е насадено от нашия небесен Отец да се изкорени.
Исус ни показа как изсушава смокинята от корена, Той не го показа случайно. Значи има такива растения, които не дават плод в нашия живот или поне не дават добър плод, може да дават лош плод, а някои не дават плод в нас. Тия растения, които са в нас, те трябва да бъдат изкоренени, те трябва да изсъхнат. Да падат крепости. Тия всичките крепости, които са в Стария завет, които за да влязат в обещаната земя и да я завладеят те трябваше да изтласкат седем народа един по един, не всичките на един път. Господ каза: „Няма да ви дам наведнъж земята, малко по малко ще ви давам земята, малко по малко ще завладявате, за да можете да я овладеете“ иначе ще стане анархия.
С други думи, ние искаме много бързо, всичко да ни е наред, семейството да е супер, пълно служение, Господ каза: „Малко по малко“, защото ти получаваш освобождение, получаваш победа, след това трябва да завладееш тази територия, да я изпълниш с Духа на Бога, трябва да я изпълниш със Словото на Бога, трябва да я затвърдиш тази територия и тогава трябва да вземеш нова територия и нова. Нашия живот е завладяване на повече и повече територии. Седем народа изгониха от пред себе си, един по един, град по град. Един така го победиха, друг инак го победиха, но в крайна сметка завладяха цялата територия и то беше едно воюване. Цялата книга Исус Навиев 24 глави не е написано 1 глава 1 стих: „И влезе еврейският народ и я завладя, слава на Бога, амин“. Можеше с един стих да се приключи, двадесет и четири глави воюва. Това е причината да няма много победители, защото победата е за войните и затова трябва да бъдем войници или войни на Христос, да заемем военна позиция. Не срещу хора да воюваме, а срещу духовните сили, които ви тормозят. Тези духовни личности, които са пренебрегнати внасят болести, тумори, ракове, различни болести в човека, различни нещастия, финансови кризи, разцепления в църквите, разделения в дома, разводи, нещастни случаи, какво ли не? Те са причинени от такива невидими личности, които са агенти на сатана пратени вътре, това е опасното, че те са вътре, влизат вътре в човека, влизат вътре в семейството и разрушават. Тяхната функция е да крадат, да разрушават и да убиват. И в един момент докато идва сеячът и сее, дявол

Advertisements