Молитвата и духовното воюване

МОЛИТВАТА И ДУХОВНОТО ВОЮВАНЕ
Интернет предаване с п-р Пламен Петров – Хатива, Испания, 2017г.
https://www.youtube.com/watch?v=zZ-ehrCHYVM

Слава на Бога! Нека да започнем със Словото направо.
Радвам се, че така успяхме да се съберем, въпреки че за кратко време съобщихме службата. Тя всъщност си е всяка неделя между другото в 11 часа, всяка неделя си има в Хатива служба. Днес има престрелки навън по случай някакъв празник, ако много гърмят навън може да затворим за известно време.
Нека да започваме със Словото тогава.
Боже, ние Те молим за Твоята благодат и за Твоето Слово сега да ни дадеш в името на Исус, отваряме си сърцата.
Някой слуша ли там, така ли? – „От Сория“. Значи, Господи, там в Сория нека Твоят огън да слезе, Твоето Слово да иде и там в името на Исуса. Слава на Бога! Господи, изпрати Словото Си, спасявай, изцелявай, освобождавай в името на Исус. Давай ни откровение и мъдрост. Амин.
Аз в последно време съм на вълната практическа молитва. Без много теория, практика как да се молим, защото в Новия завет Исус казва:
Домът Ми ще се нарече дом на молитва.
Не казва: „Домът Ми ще се нарече дом на приказки“, а дом на молитва. Най-характерното и най-важното за християните е да се научат да се молят. Врагът на нашите души има за цел първо да ни спре да не се молим и ако не може да ни спре, то тогава иска да направи така, че нашите молитви да са неефективни. Аз благодаря на Бога за новото откровение, което получавам по отношение на молитвата, защото това на мен много ми помага в последно време и разбира се дава и резултати. Вярвам, че ще дава все повече резултати и искам да мога да го предам на повече хора. Искам да предам на повече хора това откровение за това как да се молим ефективно.
Вие знаете, че едно предприятие целта не е просто да работи – какво правите? – работим. Работата не е целта. Целта на един завод, на едно предприятие, на една фабрика не е да се работи, целта е да има продукт, да има производство. Всяко предприятие, което е неефективо, не дава продукт, а само се работи или примерно разходите са по-големи отколкото приходите, такова предприятие или трябва да се закрие, или трябва да се промени, трябва да има реформация някаква. Подобен е случаят с нашата вяра и с нашата молитва. Молитвата трябва да има продукт на края. Молитвата не трябва да е – какво правите? – молим се. Само просто да се молим не е целта. Молитвата не е цел, молитвата е средство за постигане на целите. Така че ние трябва да знаем как да се молим ефективно.
Има различни видове молитви. Трябва да знаем, че има различни видове молитви. Има молитва, в която казваш: „Не моята воля, а Твоята, Боже“ – това е молитвата на посвещение. На мен ми се ще нещо да направя, но Господ казва друго да направя. И в молитвата Исус какво каза:
Ако може да Ме отмине тази чаша, но не Моята воля, а Твоята да бъде.
Тоест Той трябваше да отиде на кръста, но като Човешки Син и на Него не му се щеше да отиде на кръста и да пострада всичкото това. Каза: „Ако може да Ме отмине тая чаша, ако може да не отида на кръста, но не Моята воля, Боже, а Твоята“ и в крайна сметка Бог Отец не Му позволи да не отиде на кръста, а Го прати на кръста заради нас да бъдем спасени днес. Виждате цената, която Исус плати, виждате цената, която Отец плати да изпрати единствения Си Син да пострада за нас грешните, то за праведните не се намира някой да страда, а камо ли за грешните. Така че можете да видите любовта на Бога каква е и ние трябва да можем да се възползваме максимално, защото пренебрегването на делото на кръста, пренебрегването на онова, което Христос направи за нас е пагубно за всяка една душа. Вечна смърт се нарича това. Няма никакъв шанс за никой човек, освен чрез кръста на Христос.
Затова като става въпрос за други религии – ама те много добри, много хубави хора били, ама те са прекрасни хора, обаче въпроса е, че не всички са прекрасни разбира се, има някои, които не са прекрасни, поне делата им не са прекрасни на някои, обаче вие виждате, че всъщност какво като са прекрасни хора ако отидат в ада. Представете си вие примерно, виждате един прекрасен човек как върви и не вижда, че ще падне в пропастта и отиваш и му казваш: „Абе, човек, ще паднеш в пропастта“ и всички казват: „Абе чакай, той е прекрасен човек, остави го“. Точно, защото е прекрасен не искаме да падне в пропастта, не искаме да умира този човек. Хората мислят, че като му кажеш, че ще падне в пропастта и ще умре, те си мислят, че ти го мразиш, а всъщност ти искаш да го избавиш. Целта на нашето евнгелизиране е избавяне на човешки души, спасение на човешки души. Целта не е да ги обвиняваме хората и да казваме: „Ти си толкова грешен, отиваш в ада“ и т.н. не е целта да им кажем, че отиват в ада и той: „Ти какво, в ада ли ме пращаш?“ Не, просто човекът отива в ада, независимо дали го пращаш или не. Трябва да бъде избавен и затова е евангелието, затова и кръвта на Исус, защото само чрез Неговата кръв има спасение.
Да се върнем към молитвата. /Чува се музика отвън./ Ето, вижте сега какво правят хората, братче, невежество, заблуда, правят фиести, принасят жертви на демони и какво ли не се прави, приятели. Просто удивително е какво се случва в този свят, до такава степен е заслепен света, после хората казват, че няма дявол. Абе погледни какво става, те всичките са слепи те не виждат за какво става въпрос, те отиват в ада. Ако можете в духа да погледне какво става, това са живи трупове, които се движат по улиците и до такава степен са блокирани, крепости имат в умовете си, слепота в очите си, че не могат да разберат, че отиват нататък и сега и на нас ни пречат на службата на всичкото отгоре с тази фиеста.
Както и да е, да се върнем ние на молитвата. Може ли за малко докато мине манифестацията да притворим да не се чува много. Сега, продължаваме нататък, значи Исус казва:
Домът Ми е дом на молитвата.
Църквата е Божият дом, църквата е място на молитва. И аз ви казвам просто, това е най-важното, което можем да направим, защото молитвата е начин на свързване между човека и Бога. Ти влизаш в контакт с Бога чрез молитва и по този начин всичко що е Божие идва в нас, всичко що е наше, всичките ни недостатъци, грехове, всичките ни слабости немощи Той ги поема в молитва. Всичко що е силно, мощно, свято, чисто идва от Бога към нас. Така че молитвата е едно общение прекрасно, хората като искат да стават силни, ето как се става силен – в молитва. Но молитвата, както казах трябва да бъде ефективна и трябва да бъде истинска.
Сега, има молитва, както казахме молитва на посвещение, в която ти казваш: „Боже, не моята воля, а Твоята да бъде“. Има нужда от това. Има хора, които си живеят в грехове, казват: „Аз обичам Бога. Обичам Бога, брат, обаче не мога да оставя това“. Имах един приятел, той казва: „Прав си, брате, така е, обаче аз не мога, аз си обичам света“ и човекът искаше да си живее в света, докато Господ го хвана и се обърна. Има хора, които имат нужда от сила да излязат от света, казва: „Искам да изляза от греха, искам да оставя греха, но нямам сила“, хора, които имат крепости в себе си, хора които имат насадения растения в себе си, които не са от Бога. Ние хората, какво казва Исус – излезе сеячът да сее. Сеячът е Исус Христос, сее какво? Семето на Божието Слово. Нашите сърца представляват почва, земя. Излизаш навън и казваш, дай да купим едно парче земя да сеем. Една земя камениста, вижте испанската земя каква е, какво да сееш на нея? Трябва изкуствени торове да се слагат, за да стане нещо. Не знам, тук във Валенсия май е по-добра, но долу при нас е съвсем зле. В България, обаче като посееш, чернозем хубаво нещо, излязат плодове, зеленчуци и вкус имат. Ето, тук ягоди да вземеш, те няма сладост, нямат вкус, защото почвата не е както трябва.
Има различни почви, има различни хора. е Едно и също евангелие проповядваме при един човек дава резултат, при друг не дава резултат. Защо? Защото има различни сърца, различна почва. Някои хора чуят Словото и веднага го захващат, предават живота си на Господа и тръгват. Има други хора като им приказваш, обещаваш: „Хайде обърни се, обърни се брате, хайде обърни се към Бога“ и не искат да се обърнат. Това е, аз си обичам света, а си обичам това и това е. Но както казах има и различни растения. В една от притчите Исус казва, че през деня добрият сеяч посял семето, обаче през нощта лошият сеяч посял семе. Дошъл един ден, в който собственикът на нивата казва: „Нали аз посях добро семе, от къде дойде лошо семе“ – лош сеяч през нощта е посял. Така е и в нас, така е и в нашите семейства, във фамилиите ни. Нещата се движат във фамилии, в една фамилия едно семе сято, в друга фамилия друго семе сято. Има някои хора, примерно на една нива отиваш и дай бурените ще ги оскубем, ще ги изкореним и ще си даде реколтата, всичко е наред. Обаче отиваш на друга нива, братче, пораснали едни големи храсти и дървета, не става, брате, не може да ги изскубнеш, тук трябва да се минава с багера. Някой тръгнал, хайде с ножчето, или с мотичката. Не става, брате, с мотиката тази работа, нито с ножче става, тук ти трябва багер. Има проблеми, има и проблеми, има растения, има и растения. Има зли растения засяти в живота на хората, в семействата на хората през годините, които дават даже лош плод на всичкото от горе, защото има растения, които дават горчив отровен плод в живота на хората, в семействата и тези неща трябва да се махнат. Не може да го решиш така – хайде ще оберем плодовете и няма повече да има. Ние така ги обичаме, по лесната работа.
Понякога хората казват: „Брат, помоли се за мен да бъда изцелен от това и това“, аз хубаво ще се помоля и какво ще направим? Ако просто се помоля обираме плодовете и ги хвърляме на боклука и вече няма плодове и ти си щастлив, няма плодове. Обаче другата година: „Абе брат, нали се молихме ние с теб, какво стана, отново лоши плодове, защо Бог не ни е чул молитвата?“ Не е вярно, че не я е чул, обаче трябва корените, братко, трябва по издълбоко да се извадят нещата. Все ни се иска по плиткото да го караме, все по лесното да го караме, обаче има дълбоки неща, които трябва да се извадят, има грехове, които трябва да се изкоренят, може да има проклятия, които трябва да се изкоренят, може да има духове, които да трябва да се изгонят, за да може да се премахне това нещо.
Ето, сега ще ви кажа нещо примерно във връзка с това, има хора, както казах, които имат в живота си бурени, идват, помолваме се, изкореняваме буренчетата, животът им е супер, дават свидетелства, супер, всичко е ок, слава на Бога, всички викат: „Слава на Бога“, изведнъж идва друг случай, казва: „Брат, мен Бог мрази ли ме, я гледай този помолихме се веднага получи освобождение, тук няколко години се молим, няма резултати“.
Сестра казва: „За мен две години се молим“. Две години, знаеш ли какво става при теб? Един корен се изкорени, втори корен се изкорени, трети корен, но те много корени, сестра. Някой ще каже: „От къде пък тия лоши корени?“ Ами ще ви кажа от къде идват тия лоши корени. Има хора, които са си просто грешници, родени са грешници, примерно човекът съгрешавал, правил някакви грехове, това, онова, такива така да се каже по човешки нормални грехове. По човешки, обаче нормални, с тия грехове направо си отива в ада. Обаче човекът се покайва от греховете си, молим се, ако има нужда от освобождение, получава освобождение и нещата тръгват леко, но има хора, които са с по-дълбоки корени, примерно ще ви кажа какво. В Библията се говори, че Господ наказва до трето и четвърто поколение ония, които Го мразят. Значи това трето, четвърто поколение, тези хора те изобщо не знаят какво е било преди, те не знаят какво е правил прабабата, прадядото, пра-прабаба, пра-прадядо и т.н. Какво са правили тия хора? Я са ги видели, я не са ги видели, те не знаят за какво става въпрос, казват: „Защо ми се случват тези неща?“ Божието Слово казва – законът, Изход 20 глава – идва това нещо. „Ама, брат, ние станахме християни, ние сме под благодат“. Да. Това знаете ли какво означава? Това означава, че имаш абсолютна възможност да бъдеш освободен заради кръвта на Исус. Ако не беше кръвта на Исус нямаш никакъв шанс. Но това, че кръвта на Исус се проля и Христос понесе нашето проклятие на кръста означава, че имаш абсолютна възможност да бъдеш свободен, но това не означава, че си свободен, нито означава, че ще бъдеш свободен просто ей така. Има нужда да се направи нещо, Христос направи Неговата част, ние трябва да направим нашата част. Той каза на евреите Числа 13:2: „Давам ви земята, обещаната земя, давам ви я.“ Кога? Сега, днес на тази дата, в този ден, в толкова часа, давам ви земята, тя е ваша, хайде влизайте. Пращат обаче тези съгледвачи, казват: „Какво си ни дал, Господи? Ами че тя тази земя първо е пълна с великани, ние сме като скакалци пред тях. Какво си ни дал Ти? Земя пълна с великани, второ огромни крепости“ Ерихон и други. Ерихон е бил огромна крепост, „Ние как ще ги завладеем тия крепости“. Бог каза, че ни дава, а в същото време ние трябва да влезем и да воюваме. „Господи, как си ни го дал пък трябва да воюваме?“ Господ казва: „Аз ви го давам, обаче сега вие влезте, вие воювайте и вие завладейте и всяко място, на което стъпите е ваше, а всяко, на което не стъпите не е ваше“. Трябва лично да стъпиш на територията, която Бог ти е дал, за да я завладееш. Ти не я завладяваш, аз и ти не завладяваме територията, тя е завладяна от Господа и Господ казва: „Вие трябва да кооперирате с Мен, вие трябва да съдействате с Мен, ако не съм аз, Който да съм извоювал победата и да влизате и да излизате няма да можете да победите тези великани, те са по-силни от вас, по-големи и по-силни народи, обаче вие заради Моето дело на кръста можете да влезете и можете да победите“. Но това не означава, че сме победили приятели, това. Това, че Христос победи на кръста не означава, че ние сме победили. Вие виждате какво е състоянието на църквата днес, защото ние взимаме леки доктрини, на нас ни е много леко да приемаме леките неща, обаче разберете, че има работа да се върши.
Трябва да се воюва. Без война няма победа. Можете да си го запишете това нещо. Има фалшив мир, фалшивия мир е робство. Евреите в Египет имаха фалшив мир, Фараона върху тях, тормози ги, бачкат за Фараона, Господ казва: „Искам да излезете на Мен да служите, не на Фараона.“ Не на дявола, на Господа да служим, обаче те работеха за Фараона и бяха в мир, имаха си рибка, имаха си лук и чесън да си хапват и роби, роби, роби, докато дойде Моисей и каза стига толкова. Господ казва: „Излизайте да служите на Господа“ и тогава почна войната и народът почна да се оплаква срещу Моисей: „Хайде, Моисей, за какво сега ни изведе на война, толкова добре си бяхме, за какво трябваше да ни извеждаш в пустиня да ни водиш?“
Разбирате ли, свободата има цена и цената на свободата е война. Няма свобода без война. Затова трябва след като човек е в робство трябва да се научи и трябва да разбере, че трябва да се научи да воюва. След войната идва свободата, след свободата идва мирът.
Нека да погледнем Давид и Соломон. Давид четиридесет години воюва, четиридесет войни война. Четете Давид, четиридесет години война Соломон – мир. Даже Соломон – шаломон, идва от шалом, значи мир, мирен. Защо е мирен? Заради себе си? Той вярно, че беше много мъдър, обаче той е мирен заради баща си, който извоюва. Баща му извоюва териториите, баща му извоюва победата, подари му победата, за да може той да живее в мир. Така че виждате, че войната предшества мира. И ние, както знаете в Ефесяни 6 глава 12 стих не се борим с хора, не воюваме с хора. Искам да ме чуете внимателно – когато хората не разбират духовното воюване, хора, които не разбират и отричат духовното воюване воюват срещу хора, те пак воюват, но воюват срещу хора. Знаете ли защо? Защото човек не може просто да издържа така. Воюват срещу хора, карат се с хора, защото не знаят с кого трябва да воюват.
Ако ти се научиш да воюваш с правилния враг няма да воюваш с хората. Има правилна война и има неправилна война. Неправилната война можете да ги видите – торос, биковете. Биковете с какво воюват? – с един парцал. И ние приличаме на бикове, когато воюваме с хората, защото истинският, който трябва да бъде ударен те лъже с един червен парцал и ти атакуваш човека вместо да атакуваш духа. Понякога ги гледам и казвам, бе тия пък не може ли най-сетне да им дойде в главата, да разберат тия бикове, че не трябва парцала да гони, а трябва човека да подгони. Понякога успяват, случайно го засегне с рога и като го хване го подхвърли и отива. Но ние трябва да разберем с кого точно воюваме. С кого точно трябва да воюваме? И това нещо трябва да го научим в молитвата.
Казах ви за тази молитва на посвещение, казах ви за това, че трябва да се изкореняват корени. Казвам корени трябва да се изкоренят, Исус ни го показа със смокинята. Защото някой казва: „За какво сега Исус трябваше да го прави с тази смокиня? Защо не си я остави, ами то хората се чудят как да садят дървета, Той ги проклина“. Исус искаше да покаже урок. Погледнете какъв мъдър Господ имаме. Той искаше да научи Своите ученици на духовно воюване и за да ги научи отива при едно дърво, една смокиня без плодове. Отива при нея и казва на смокинята:
Да не дадеш плод до века!
И учениците чуват. Чуват ама не им прави впечатление, защото много неща се говорят, обаче минават на другата сутрин, след 24 часа минават, защото това става едната сутрин, когато Исус беше гладен и отиде при смокинята и каза: „Да не дадеш плод до века“. Това е само дума, забележете, нито брадва има, нито нищо. На другата сутрин минава Исус покрай дървото с учениците и изведнъж Петър поглежда това дърво и казва: „А, Учителю, дървото, което Ти прокле вчера, то днеска е изсъхнало от корена си“. Забележете думата „от корена“, от корена е изсъхнало това дърво. И Исус какво им отговаря на тях? Той казва:
Имайте вяра в Бога.
Първото нещо, което казва е: „Имайте вяра“, с други думи: „Аз го направих с вяра“. Един брат се съблазни и вика: „Как така ще кажеш, че Исус е имал вяра, че Бог е имал вяра?“ С какво го направи Исус? С неверие ли го направи? Нямал бил Бог вяра, че ако Бог няма вяра, кой има вяра? Ние от къде я взимаме вярата? От къде идва тази вяра? Нали тя идва от Бога? „Ама тя идва от Словото“ – вика. Ами Словото какво е?
Словото бе Бог.
Словото бе Бог. Нали вярата, за да дойде у Бога Той трябва да я има, Той не може да ни даде нещо, което няма. Ако искаш от Бога болести няма как да ти ги даде, защото то при Него такива неща няма. При Бога болест няма, болестта идва от дявола, той е авторът на болестта. Смърт при Бога няма, дяволът носи смъртта. Значи трябва да знаем от кого какво да търсим. Който иска смърт да ходи при дявола, който иска болести да ходи при дявола, който иска бедност и мизерия да ходи при дявола. Който иска разрушение на семейства, нещастия и вечна смърт да ходи при дявола. Който, обаче иска живот, който иска изобилие, който иска благодат, благословение да ходи при Бога. Всеки да си ходи на мястото.
Някои хора, обаче отиват при дявола и чакат добро. Примерно при гледачки, врачки, баячки, екстрасенси, магьосници, леят им куршуми, не знам какво правят и после казва: „Ами защо, брат, станало това нещо при мен?“ Ами където си отишъл, каквото се е посяло това идва сега, какво да правим? Има закон в естествения свят и Библията ни казва, че този закон съществува, закона на сеитбата и на жътвата. Този закон е абсолютен. Каквото посее човек – казва Словото, това е, което ще пожъне. Точно това, което си посял ще пожънеш, не можеш да пожънеш друго. Не можеш да посееш тикви и да пожънеш жито, абсурд. Обаче всеки човек е свободен да сее каквото си ще, където си искате можете да отидете, свобода. Обаче нямате свобода на жътва, имате свобода на сеитба. Жътвата е абсолютно обвързана сто процента със сеитбата и затова, когато човек жъне в живота си зло трябва да знае, че зад това зло стои зло семе и стоят зли корени и не трябва да гледаме плода да късаме, дето се казва такива външни мерки да взимаме, а трябва вътрешни мерки да се вземат. Например как може това нещо да стане? В молитва е много важно, приятели, едно нещо, което днес много се пренебрегва това е изповед на греховете, защото казва Библията:
Който крие греховете си няма да успее.
Липса на успех в резултат на укриване на грехове. Няма да успее.
Който ги изповядва и ги остави ще намери милост.
Изповед и оставяне. Това е в Притчите. В 1 Йоан 1:9:
Ако изповядаме греховете си – казва апостол Йоан за нас християните, че ако ние изповядаме греховете си, което значи, че ние може и да не ги изповядваме. Ако ние християните изповядваме греховете си Той е верен и праведен да ни очисти от всяка неправда.
Искам даже да ви покажа и нещо, понеже тук става въпрос за нашите лични грехове, може да има лични грехове, които да са като корен на зло в живота ни, примерно ходене при окултисти служители на сатана. Аз съм забелязал примерно хора, които имат много дълбоки духовни проблеми и имат нужда много от освобождение, чудят се защо с мен това се случва. Ами в рода примерно, имахме такъв случай в махалата в България, едно момиче, дълго време се молехме за нея Господ да я освободи. Тя беше в психиатрия, извадиха я от психиатрията, после тръгна на училище, после пък се ожени, не можеше да има деца, после пък деца дойдоха. Слава на Бога стъпка по стъпка, стъпка по стъпка. Някои казват: „Е добре де, брат, до кога ще се молим за освобождение?“ Какво казва Господ? В Изход го казва това нещо и във Второзаконие го казва: „Като влезете в земята, Аз няма да ви дам земята в един ден, там са седем народа. Малко по малко, град по град, за да може да завладявате територията и да я обработвате“. Не само да получиш освобождението, ти трябва да можеш да го усвоиш това освобождение и да се изпълниш със Словото, да се изпълниш с Духа.
Някои хора като получат освобождението те не могат да се познаят, вика: „Аз до сега един човек съм бил, сега из един път друг човек“. Иска му се да се върне в старото, защото се чувства по-удобно като стар характер. Има някои части от характера ни, които не са наши. Примерно помислете си има някакъв род – о, той е много проклет род. Той не, че е роден проклет и са лоши, не че рода е лош, а духът, който оперира в рода е лош. Като се махне този дух родът става нормален, защото човекът сам по себе си не е лош, дявола е лош. Обаче най-добрата стратегия на сатана е да каже, че го няма. Като хората мислят, че го няма и той е спокоен, защото той е скрит враг, непознат.
Така. Така че изповед на греховете, обаче забележете, има изповед на грехове, но също има изповед и на греховете на бащите. На колко места се говори за греховете на бащите? Тук сега ще каже някой, греховете на бащите, ама в Новия завет няма такова нещо. Всеки, който се обърне към Господа и призове името на Господа ще бъде спасен, всеки един. Може баща ти да е бил сатанист, може да е бил всякакъв, обърнеш ли се към Господа ще бъдеш спасен, имаш живот, гаранция. Обаче ти можеш да го получиш живота за небето, но може да ти стъжни живота на земята, защото това, което са посяли тия хора преди теб, то може да си остане за земния ти живот, ти не можеш да го занесеш горе, обаче тук земния живот, има хора, които живеят на земята като в ада и са вярващи, обичат Господа и не могат да разберат как да се отърват. Не могат да разберат.
Аз за това ви говоря сега, че ние трябва да разберем как да се отървем от тия неща и трябва да разберем, че зад всеки лош плод има корен и като има проблем ние не трябва да гледаме повърхностно на проблема, просто положи ръка, помажи т.н. и край. Разберете, че като е сериозен проблема трябва да се работи сериозно и понякога може да се работи продължително, за да може да има трайна и стабилна победа. Това е война.
Вижте книгата Исус Навиев, 24 глави мисля, че е някъде там, не е един стих. Аз ако бях например, нали както си мисля като човек, какво каза Господ? – първи стих: „Давам ви земята, влезте в нея“ и аз следващия стих написвам: „Станаха сутринта, минаха през река Йордан и завладяха земята“ – точка, цялата книга замина. Ама 24 глави, защо са тези 24 глави? Защото то не бе така просто, те първо трябваше да минат през река Йордан като по сухо, пък след това трябваше да застанат пред Ерихон – огромна древна крепост, която никой не е можел да завладее. Те казват: „Как ще влезнем в това чудо?, Господ казва: „Слушайте Ме сега. Искам седем дена да обикаляте по един път, на седмия ден искам да обиколите града седем пъти“. Аз искам да ви кажа, че това да обиколиш за един ден седем пъти тоя град не е лека работа, с цялото оръжие, нали. „И след като го обиколите седем дена и седмия ден седем пъти искам тия тромпети да започнете с тях да свирите и да крещите колкото имате сила“, то сила не им е останало от ходене „и ще паднат тия стени“. Сега аз си представям ако сме ние на това място ще кажем: „Хайде бе, на мен ще ми ги говорите тия неща, че Господ ти го е казал това. Господ може изобщо няма смисъл да обикаляме града, направо отиваме и ще ни го даде. Ама Господ може даже от първия път да минем и да ни го даде. Защо ще чакаме ние седем дни?“ Той може веднага ей така щракне с пръст и ще ни го даде. Защо не го дава така? Защото ние си представяме какво трябва Господ да направи, но това, което ние си представяме няма общо с това, което Той е.
Нашите представи за Бога са различни от Бога. Ей това трябва да го разберете. Искам да ви го кажа, моята представа и твоята представа за Бога е различна от самият Бог. Моята и твоята представа за това как Бог действа е различна от начина, по който Той действа, защото Бог е различен. Бог не представлява една икона, Бог не представлява един филм. Хора, които са видяли Исус, наистина са Го видяли във видение, казват, че тия филми, които ги гледаме за Исус нямат общо с Исус, това са човешки представи за това как Исус е действал, но Исус е много по-велик, много по-властен и много по-различен от това, което виждате по филмите. Трябва да разберем, че ние си представяме много малко от това, което Той е всъщност и Неговата велика слава. Всички, които а Го видели като Го видят едно нещо правят, те не могат друго да направят – падат по лицето си. Видиш ли Господа не може, падаш по лицето си. Йоан в Откровение на Йоан каза: „Като Го видях паднах по лице“, Той сложи ръка на главата и каза: „Не бой се“. Не бой се, защото като Го видиш, братче, страх идва.
Не бой се. Аз съм първият, Аз съм и последният, началото и краят, Алфа и Омега, мъртъв бях, но ето живея до вечни векове. Имам ключовете на смъртта и на ада.
Разбираш ли? Много велика личност е. Ние трябва да разберем, че много често вкарваме човешки разбирания за Бога и затова една от причините това с иконите аз да не го харесвам и със статуетките е, че просто ние правим един образ, но то е много бедно представление на Бога, сиромашко и затова Бог не ни е дал никакъв образ и е забранил образи да правим, защото ние изкривяваме и правим от Бога една мишка. Искаме Той да влезе в една мъничка обувка на джудженце, правим си идолче подобно на нас и една кутийка, в която да Го вкараме, някой, който не можеш да Го вкараш изобщо в това. Той е необятен и огромен, можете да си представите цялата вселена, която няма край и расте постоянно, не знаеш до къде е, къде е краят изобщо, нищо не се знае и в същото време Библията ни казва, че Той държи вселената в ръката Си. Той е по-голям от нея бе? За какво говорим ние? За какъв Бог говорим? Той не ни е комшията: „Исусе, я ела тука“.
Така. Значи нека да се върна на този материал. Значи ние всъщност какво трябва да се направи? – изповед. Даже преди да се направи изповедта на греховете много е важно изповедта да не е само изповед на уста, а трябва да е изповед и на сърце. В изповедта на греховете трябва да се съберат сърцето и устата, тоест трябва да има осъзнаване. Затова е хубаво човек да застане, аз обичам с лист хартия да съм, може и без хартия да сте, но обичам много да си пиша постоянно и като се моля дори си пиша. Защото правя стратегически молитвата, това, това, в момента какво да се молим, воюваме в молитва, то не е шега работа. И като застанеш в молитвата пред Бога трябва да си дадеш време да размислиш, примерно да размислиш върху греховете си – какво съм направил аз, къде съм оплел конците? И когато го кажеш като изповед на греховете да бъде наистина сърдечно това, което казваш, да изповядаш греха си и Господ да те очисти от тоя грях.
Освен това, ако знаеш в родата ти, ами ето, където ви казах за това момиче в България. Дядото на това момиче, той бил ревнив дядо някакъв, някакъв съсед ли, какъв е бил нещо изглежда е задявал жена му и той хванал и го убил и го заровил. Другите не знаят, обаче аз разбрах, но това е било преди години, аз го разбирам примерно 50 години след като е станало, защото се разкри по време на молитва тази работа. Значи той го е заровил, обаче това нещо Бог го е видял. Какво казва Божието Слово:
Който вади нож от нож умира.
Проклятие идва върху тези, които извършват убийство, проклятие на смърт идва. Отделно пък бабата, това май прадядото го направил, отделно пък бабата се занимавала с магии и те правят магии, принасят кръвни жертви, викат демони и просто от една страна това, от друга страна онова и момичето беше в много тежко духовно състояние, трябваше време докато бъде освободено. „Ама той Исус с една дума го правел“, ами Той Исус може да го направи с една дума, но какво да направим като ние не можем да го направим с една дума, да не се занимаваме, така ли? Плюс това, това не е вярно, че Исус с една дума го е правел, я погледнете случая с легиона, колко думи имаше там? То имаше разправия, те се разправят с Него – ако ни гониш не ни гони тук, пък в свинете ни гони, ако може в свинете да идем и т.н. Исус му заповядваше да излиза, той не ще да излиза хайде в свинете, хайде свинете в езерото. Пък го пита как се казва, той вика: „Легион, защото сме мнозина“. Изобщо не е една дума. От къде ги измислят тия неща? Но този човек е имал сериозен проблем, вижте какви духове са били в него. За да излязат те, поне две хиляди духа, защото са две хиляди свине, за да излязат тия духове, да влязат в свинете и всичките свине да се издавят, значи това са били духове убийци, които са искали него да го убият, но не са успели. И представете си какво има в тях. И когато човекът беше освободен, този човек, който с вериги не можеха да го вържат, този човек, който е живял в гробове. Вижте какво казва, аз го чета в английския, знаете ли какво казва? Че той живеел в tomb, това не е гробища. Как е на испански гробища? – сементериум, на английски същото cemetery е гробище, но не се казва, че живееше в гробище, а се казва, че живее в гроб – tomb – това е самият гроб. Можете ли да си представите, отиваш в гробищата и изведнъж се вдига един гроб и излиза един от вътре. Като във филмите на ужасите. Това е било, приятели, с вериги не могат да го вържат, хората не са смеели на гробищата да отидат заради този човек. И при това положение Исус, вижте Господ колко е милостив, Исус е изпратен от Бог Отец да мине с лодката от единия край да отиде на другия край на езерото, за да отиде да освободи този човек. Помните ли го това? И знаете ли какво се случи по средата на пътя в езерото? – буря. От къде пък дойде тази буря? Бурята идва, защото дяволът не иска този човек да бъде освободен, иска този човек да бъде умъртвен, иска чрез този човек да плаши целия район.
Исус отива да го освободи, по пътя има буря, учениците се уплашват. Исус какво направи? Смъмри бурята, смъмри морето. Имаме въпрос: Ако Бог е изпратил бурята и морето защо Исус я смъмря? Значи дяволът я е изпратил. Защо? За да ги спре, ако може да ги издави преди да са отишли там. Разбирате ли какво става? Исус отива, появява се този човек срещу Него, пада на колене и казва:
Какво общо имаш Ти с нас Исусе, Сине на всевишния Бог?
Исус му заповядва да излиза и т.н. Този човек не е можел да сложи дрехи на себе си, той не е можел да живее в къща, освен в гроб, веригите не са го държали, взимал е камъни и се е удрял и се е наранявал с тия камъни. Тия духове са искали да го убият, да извърши самоубийство, тичал е по хълмовете луд и всички казват, тоя е луд за връзване, този е луд за психиатрията, Исус, обаче не мисли по този начин, отива и заповядва на демоните да излязат. След като демоните излизат от човека се казва там, че човекът седна смислен, той до тогава не е можел да мисли, седна смислен, облече се, взе да разсъжадава нормално и каза: „Благодаря Ти, Господи, ако може да дойда с Теб“. Той стана най-нормалния човек в цялата област. Останалите, свинарите избягаха да кажат какво е станало, че свинете заминаха. Идва целият град, нормалният град идва и се държи ненормално, казаха на Исус: „Молим Ти се да ни напуснеш“, те се уплашиха за свинете, изгубихме свинете, сега ако трябва и кравите да изгубим, нали.
Значи представете си ги тия хора, Исус освободи човека, вместо те да се зарадват, че човекът е свободен, да кажат: „Слава на Бога, благодарим Ти, Исусе, този човек толкова време беше вързан, толкова страдаше“, няма такова нещо, казаха: „Махай се, не Те искаме, ние искаме свине, предпочитаме свине отколкото нормални хора“. Това е съвременното състояние на нещата, никой не го е грижа за човека. Единственият, Който Го е грижа за човека е Исус и сега е изпратил Святия Дух на земята. Разберете никой човек, никаква институция не я е грижа за вас, само Бог го е грижа за вас и какво става ако и Бога отхвърлим? Нещастие, един нещастен живот това е, което остава.
Аз да се върна на този въпрос с корените. Значи първо трябва да има изповядване на греховете, но ако вие разберете, че има в рода ви такива неща, защото все някой казват правят ми магии, никой не казва: „Аз направих магиите“. Разбираш ли? Все някой друг ги е направил. На мен въпроса ми е – добре, все на хората, които идват са им направили магии, все хората, които идват на тях са им изговорили клетви, а кои са тия, къде са тия, които ги изговарят и ги правят тия неща? Значи те не го казват, обаче тези неща стоят и това, че се крият не решава въпроса. „Гони ги, брате, гони ги“ как да ги изгоним? Ти ги гониш, те не искат да излязат. Защо? Защото те казват следното, те са законници, те казват: „Аз имам право да бъда тук, ти не можеш да ме изгониш. Аз имам законно право, те са сключили завет с мен“. Има хора, които са сключили завет. Примерно, един случай ще ви кажа, отива една фамилия от нашите славянските страни, отива в Германия, бедни, гладни, няма какво да правят, отиват там и цялото семейство гладни и едни германци ги хващат и казват: „Ок, ние ще ви дадем пари, ще ви нахраним, всичко, обаче тук искаме да си продадете душите“. А те нашите много им разбира главата, абе за какво са ни тия души и сключват един вид завет, че си продават душите. На кого ги продават? На сатана. И почват от тогава проклятия, страдания, истории, смърт, болести, ужаси и в един момент се хваща един служител, почват да се молят и се разкрива това нещо, че има завет сключен, те са си продали душите на сатана и се чудят от къде идва. Иначе: „Помагайте, братя, помагайте“, тя работата е вързана. Разбирате ли какво значи вързана? Разберете, че в днешно време се сключват договори с подпис, но в духовно отношение договорите се сключват с кръв и договорите се сключват с уста. Така че като се обрече човек нещо, то просто е вързано за вечност докато не се разруши.
Затова хората като приемат Исус Христос те не само трябва да кажат: „Аз приемам Исус Хр

Advertisements