Превземане на Ерихонската крепост

ПРЕВЗЕМАНЕ НА ЕРИХОНСКАТА КРЕПОСТ
Интернет предаване с п-р Пламен Петров – 25.05.2017г.
https://www.youtube.com/watch?v=SIfStMJusA0

Нека да започнем с Божието Слово. Да отворим на книгата Исус Навиев 5 глава, от 13 стих ще започнем.
13 И когато беше Исус при Ерихон, повдигна очи и видя, и, ето, насреща му стоеше човек с измъкнат меч в ръка; и Исус пристъпи при него и му рече: Наш ли си, или от враговете ни?
Вие знаете, че Бог изведе народа на Израел с мощна ръка от Египет чрез служението на пророк Моисей, води ги в пустинята 40 години и накрая ги въведе в Обещаната земя. Те влязоха в Обещаната земя чрез вяра в обещанието на Бога. Обещаната земя представлява обещанията, които Бог на нас ни е дал. Обещаната земя ако щеш представляваме самите ние, които трябва да бъдем напълно завладяни от Господа.
Обещаната земя, как се влиза в нея? Чрез вяра – казва Божието Слово. Първата генерация не можа да влезе поради неверие или поради непокорство, казва Евреи 4 глава. Обаче тази втора генерация, която отрасна в пустинята имаше повече вяра, беше виждала чудесата на Бога и не мислеше вече за Египет, тоест за света, за старото и вече Бог изпраща Исус Навиев да завладее град Ерихон, който е бил много укрепен град, много укрепена крепост. Исус Навиев стои пред крепостта Ерихон. Трябва да имате в предвид обаче обещанието, което Бог даде:
Всяко място, на което стъпи стъпалото на нозете ви давам ви го.
Това е в Исус Навиев 1 глава 3 стих. Виждате това е обещание, обаче в същото време в Числа 13 глава, още по-назад, когато Бог още на предишната генерация даде обещанието, Той им каза:
Изпрати мъже да огледат ханаанската земя, която Аз давам на Израилтяните
Забележете Ханаанската земя „Аз давам“, тоест давам ви я, давам на Израилтяните. Забележете, че още Числа 13 глава 2 стих Господ казва: „Аз давам Ханаанската земя на Израилтяните“. Тя е дадена още Числа 13:2, обаче обещанието е подновено в Исус Навиев 1:3, където казва:
Всяко място, на което стъпи стъпалото на нозете ви, давам ви го.
Забелязвате ли промяната? Господ каза: „Давам ви я земята“, обаче те не я завладяха поради страх, поради неверие, страх от великаните, страх от крепостите. Въпреки че тече мляко и мед в земята те не посмяха да влязат. Затова тук какво казва Господ? – „Всяко място, на което стъпи“, този път Господ казва Аз съм ви я дал земята отдавна, обаче къде са ви стъпалата е въпросът. Дали вие стъпвате в тези обещания? Виждате ли Господ много обещания ни е дал, дал ни е власт, дал ни е сила, обаче къде стъпваме, къде ходим ние? Дали ходим в територията на робство, където е Египет, дали там са ни стъпалата, дали са в пустинята, където трябва да умре плътта или това, което става е, че влизаме в Обещаната земя като преминаваме през реката Йордан. Тук казва:
Всяко място, на което стъпи стъпалото на нозете ви ви го давам.
С други думи, приятели, всяко нещо, което е написано в Библията, както казва 2 Коринтяни 1:20:
В Исуса Христа е „Да“ и „Амин“ за всичките Божии обещания, колкото и много да са те.
Въпроса е, че чрез вяра и устояване, чрез стъпване ние трябва да ги завладеем тия обещания. Трябва да влезем в тях. И ето, идва ден, края на 5 глава Исус Навиев вече стои пред една огромна крепост Ерихон, която трябва да бъде завладяна и която не може да бъде завладяна по естествен начин от евреите, от Израел. И ние имаме крепости в живота си, които не можем да ги завладеем по естествен начин. Има различни крепости, има наследствени крепости, има семейсни крепости, примерно в някои семейства крепост са определен вид наследствена болест, в други семейства крепост може да бъде постоянна немотия, недоимък. В трето семейство крепост може да бъде алкохола, всичките пият по наследствена линия. Четвърта или там, която е крепост може да бъде това, че не могат да се оженят или не могат да се омъжат, просто каквото и да стане все се развалят нещата и не може нормално семейство да се създаде или ако евентуално се създаде семейство, то непременно ще има нещастия свързани със скандали, с побоища и с разводи.
Така че вие виждате просто нахвърлям няколко видове крепости, които може да има в определен род, наследствени крепости, защото обърнете внимание, че в Новият завет също се пише за крепости. Даже в 2 Коринтяни 10 глава апостол Павел говори за крепости, които са в ума, в мислите и в представите на хората. Може да има крепости свърани с неверие. Ето, има примерно родове, които да речем са с комунистическо наследство, просто хората не могат да повярват, казва: „Това не може да бъде така, от Искъро по-дълбоко нема, от Черни връо по-високо нема и животно като жирафа не може да има“. Значи има хора, които просто имат крепост и тия крепости трябва да се разрушат. 2 Коринтяни 10 глава от 3 до 5 стих се казва, че оръжията, с които воюваме не са плътски, те са духовни и с тях събаряме крепости и тия крепости са мисли и представи, които се издигат високо срещу познанието на Бога и казва, че ние трябва да пленим всеки разум. Тоест трябва да се пленят тези мисли, трябва да се пленят тези крепости.
Виждате че има крепости дори в умовете на хората, има крепости на страх. Така че Исус стои пред една такава крепост. Сега, скъпи приятели, може да има голяма крепост, която стои пред вас. И пред всички нас стоят крепости, защото, когато Бог ни дава Обещаната земя, всичките обещания на Библията, когато ние се новородим ние влизаме в това царство, обаче влизайки в това царство започва едно воюване, защото срещу нас, срещу Изралтяните излязоха седем народа. Земята, която Бог им обеща беше завладяна и на нея живееха седем различни народи, седем държави, седем области ако щеш, които трябва да бъдат завладяни. Какво казва Господ? Малко по малко трябва да завладявате територията, защото ако много бързате да завладеете територията, казва може да се размножат полските зверове, ако изгоните много бързо жителите може да се развъдят полските зверове и ще стане по-лошо.
Това искам да го кажа на хора, които много бързат да са свободни, много бързат да бъдат освободени. Искам да ви кажа, скъпи приятели, че освобождението е прекрасно, но трябва да има освобождение, което да е съпроводено със съответно покаяние, отричане, разпъване на плътта, отказване от греховете, обновяване на ума с Божието Слово, освещение в живота. Разбирате ли, всичко трябва да върви в куп. Хората мислят, че просто могат да отидат като при екстрасенс и да се свърши работата, не е точно така. Трябва да вървят нещата съвкупно. И така, връщаме се към това:
13 И когато беше Исус при Ерихон, повдигна очи и видя, и, ето, насреща му стоеше човек
Този човек трябва да имате в предвид, че не е човек, а е ангел. Много често, когато ангел се явява се явява под формата на човек.
с измъкнат меч в ръката си;
Значи този ангел, който се явява е войн. Ангелите са войни. Ето това е едно от нещата, които научаваме.
Нека да кажем: В името на Исус, святи Боже, дай ми откровение върху Твоето Слово. Амин. Нека да кажем: Ангелите са войни! Ангелите са войни! Ангелите са войни! Виждате той е с измъкнат меч в ръката, не само меч, но измъкнат, тоест той ще воюва. Срещу кого, тук не се казва в случая.
и Исус пристъпи при него и му рече: Наш ли си, или от враговете ни?
Директно. Вижте какво нещо е, Исус Навиев, тази книга е книга на войната и победите. Който иска да види как се побеждава, ако иска да бъде победител, това е книгата на войната и на победите Исус Навиев. Вие помните в 8 и 9 стих това, което каза Бог на Исус Навиев:
Тая книга на закона да се не отдалечава от устата ти; но да размишляваш върху нея денем и нощем, за да постъпваш внимателно, според всичко каквото е написано в нея, защото тогава ще напредваш в пътя си, и тогава ще имаш добър успех.
Тоест успеха, добрия успех, победата, напредък, всичко това е свързано със Словото на Бога. Тази книга е книга на войната и книга на победите – Исус Навиев. Трябва да имаме в предвид, че няма победа без война. Нали, приятели? Трябва да го разберем това. Победа без война – не, няма. Виждате, че първо те трябваше да воюват след това да идват победите. Исус извоюва за нас победата на кръста преди две хиляди години чрез Собствената Си кръв и ние сме повече от победители чрез Исус. Но какво казва Откровение на Йоан 12:11? – че ние също трябва да победим. Христос победи за нас и ние можем да победим, но как? Чрез Него, чрез Неговата кръв, чрез Неговото дело на кръста, тоест ние също трябва да победим, не е достатъчно Той да победи, трябва и ние да победим, но ние побеждаваме чрез Него. Тоест тук има също война, в която ние сме въвлечени и знаете, че Ефесяни 6 глава ясно ни казва:
Най-после заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество.
Защо ще заякваме ако няма да има война? И казва:
Облечете с в цялото Божие оръжие, за да можете да устоите срещу схемите, срещу плановете на дявола.
На български е казано хитрости, обаче гръцката дума е методите, срещу методите или схемите на дявола.
И затова казва след това:
Защото нашата война /или нашата борба/ не срещу плът и кръв, но срещу духовните началства.
Това ни показва, че ние също имаме война, приятели, не само Исус имаше война, ние също имаме война и тази война обеждаваме чрез Исус. Ако не беше Исус нямаше да можем да победим. Слава на Бога за Исус и Неговата кръв! Слава на Бога за Неговите оръжия, които трябва да облечем!
Така че този човек или ангел с измъкнат меч в ръка. Искам да обърнете внимание на това – ангела е с меч, ангела е с оръжие. Исус го попита и вижте един войн, Исус е генерал, Божий генерал, какъв въпрос задава първо:
Наш ли си или от враговете ни?
Конкретен въпрос – от кого си? Ти от кого си, от нашите или от враговете ни?
14 А той отговори: Не; но за Военачалник на Господното войнство сега дойдох аз.
С други думи той казва: „Аз съм началник, военен началник на войската на Господа“. Очевидно става въпрос за ангелската войска, нали? Значи, виждате, че Исус Навиев отива да воюва с Ерихон, но не отива да воюва сам. Приятели, трябва да разберем, че когато ние започнем да воюваме срещу войските на врага трябва да имаме в предвид, че ние не сме сами. Както каза Елисей:
Господи, отвори му очите, за да види, че тези, които са откъм са повече от тези, които са откъм тях.
Тоест има такива, които са откъм нас. Този военачалник заедно с Господното войнство или този легион от ангели е там вече около Ерихон заедно, така че това са две армии, едната армия е човешката, другата армия е ангелската, едната е земната, другата е небесната. Сега, ние трябва да имаме в предвид, че ние също сме небесна армия, защото ние, забележете нещо, ние сме дух, душа и тяло. Освен тяло имаме и дух, значи сме духовна армия, Божии синове, новородени Божии синове и като такива ние сме част от тази небесна армия.
И Исус падна на лице до земята и се поклони; и каза: Какво заповядва Господарят ми на слугата си?
15 А Военачалникът на Господното войнство рече на Исус: събуй обущата си от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е свято. И Исус така направи.
Искам нещо тук да видим хубаво, Исус Христос каза:
На Господа твоя Бог да се поклониш, само на Него да послужиш.
И тук виждаме същото, преди воюването трябва да има поклонение. Тоест личните взаимоотношения с Бога на основа на поклонение стоят преди воюването. Който иска да воюва трябва да има лични взаимоотношения с Исус, защото помните синовете на Скева решиха да използват името на Исус да изгонват демони, обаче ядоха бой. Защо? – защото те нямаха личните взаимоотношения с Господа. Така че виждате поклонението, личните взаимоотношения с Бога стоят на първо място преди да може да се воюва. Както казва Словото:
№1 Покорявайте се на Бога;
№2 Противете се на дявола;
№3 той ще бяга от вас – това е резултатът.
И другото, което да събуеш обущата си. Вие знаете, че нашите пътища има прах по тях и т.н. с други думи Господ казва: „Освети се, очисти се“. Преди да влезе човек в битка трябва да събуе обущата си. Как си мием нозете, как си събуваме обущата? Изповед на грехове, много добро е това. Човек трябва да може да изповядва греховете си, особено преди да отиде на битка, заставаш и изповядваш греховете си на Господа с покаяно сърце. В молитвата трябва да присъства изповед на грехове, отричане от грехове, покаяние от грехове.
Исус Навиев 6:1 (А Ерихон беше укрепен и затворен заради израилтяните; никой не излизаше и никой не влизаше).
Забележете думата укрепен. Сега, ние примерно казваме: „Има проблема в нашата фамилия, брат“. Може да има проблем съпругата със съпруга, може да има проблем с децата, може да има проблем с родителите. Както казах много различни проблеми може да има, много различни укрепени крепости. Тези крепости са създадени от сатана. Те може да са създадени в умовете на хората, те може да са създадени вътре в самото семейство като взаимоотношения и т.н. но представете си, че имате укрепени крепости във вашата фамилия. Защо говоря аз най-вече за фамилия? Вижте, защото, както благословенията така и проклятията се движат главно фамилно, има близки връзки и взаимоотношения между роднините по кръвна линия. Така че тези неща ги има – крепости, укрепени крепости.
Затворени казва, затворен беше този град заради израилтяните врагът се окупира вътре. Искам да обърнете внимание, че крепостите са създадени от тези, които са в крепостите. Защо се създават? – за да се бранят. По същия начин и демоните постъпват, те правят крепости в умовете на хората и във фамилиите, за да могат да се бранят и често пъти крепостите са мироглед, мисли и човек с тези мисли, с този мироглед си мисли, че защитава себе си като защитава тези, които са в крепостите вътре. Виждате ли, тези крепости какво трябва да се направи? – да се разрушат. И какво трябва да се направи с тези, които са в крепостта? – да бъдат избити. Сега, ние не ги избиваме, демоните не биват избивани от нас, обаче избиването означава просто един път завинаги да бъдат ликвидирани в смисъл такъв да нямат нищо общо с нас в живота ни. Ние не искаме само да ги изгоним, а пък те да се връщат, да ги изгонваме, да се връщат, искаме да бъдат изтребени, както в Псалмите:
Гоних неприятелите си и ги стигнах и не се върнах, докато не ги довърших.
Трябва да бъдат довършени, нали?
2 И Господ каза на Исус: Ето, предадох в ръката ти Ерихон, царя му и силните му и храбри мъже.
Вижте колко интересно – предадох Ерихон, преди още да е започнала битката, но в духа битката виждате, военачалника е там, Господното войнство е там, въпроса е решен, казва царят. Значи има цар. Всяка крепост има цар, виждате ли? Има силни мъже, войска има вътре и храбри мъже. Силни и храбри мъже това са войска. Виждате, че ние например може да не ни харесва да воюваме, обаче Библията доста война има, ако обърнете внимание особено в Стария завет, понеже там по-ясно се вижда, физически се бият, ние днес се бием духовно.
3 Ходете около града, всички военни мъже, и обиколете града веднъж; така да правите шест дена.
4 И седем свещеника нека носят пред ковчега седем гръмливи тръби; и на седмия ден обиколете града седем пъти, и свещениците нека свирят с тръбите.
5 И когато засвирят продължително с гръмливата тръба, като чуете гласа на тръбата целият народ да извика с гръмлив глас /т.е. със силен глас/; и градската стена ще рухне до основи; да върви всеки право направо.
Вижте какво воюване. Сега, това не е воюване с оръжия, виждате Господ воюва по друг начин. Те трябваше да направят определени действия, пророчески действия, трябваше да се покорят на Словото на Бога. Словото на Бога излезна, какво трябваше да направят те? Не да се бият с тая стена, която не могат да я разрушат по никакъв начин, не да воюват с тази армия вътре, която е по-силна от тях при всички положения, те трябваше да воюват с вяра и трябваше да воюват с Господната армия.
Не чрез войска, не чрез мощ, а чрез Духът Ми – казва Господ на войските.
Така че трябваше да се воюва с Господната войска. Ние трябва да се научим да воюваме по дух. Вижте, приятели, крепостта Ерихон е била непосилна крепост за превземане. Ние всички имаме в живота си непосилни крепости за превземане, неща, които по никакъв начин не можем да ги. Това е била може би най-укрепената крепост по онова време, освен това войската е била много по-силна от еврейската, така че по човешки казано никакви шансове, обаче Господ е откъм нас и казва Библията:
Боят е на Господа.
Боят е на Господа! Както виждате Боят е на Господа, това не означава, че ние няма да се бием, но трябва нашето упование да бъде на Господа. Както и с Давид, той, когато воюва с Голиат, казва се, че боят е на Господа, но Давид трябваше да излезе напред. На всички им трепереха гащите, Давид излезе напред, Давид трябваше да вземе камъните и да хвърли с прашката и тогава Господ помогна на този камък да влезне в черепа на Голият. Давид трябваше да съдейства, разбирате ли? Вижте, живота на Давид е една война, ако не го виждаме това нещо, значи нещо не е наред.
Живота на Давид е една война и за да може Соломон да се казва Соломон, което идва от шаломон – шалом – мир, за да може Соломон да види мир и просперитет, този мир и просперитет дойде заради воюването на баща му Давид. Така че трябва да има война преди да дойде мирът. Мирът, който е преди войната не е сигурен, мир преди война е робство. Забележете в Египет те имаха някакъв мир, обаче те бяха роби, трябваше да излязат и трябваше да се воюва, за да може да влязат след това в този мир в Обещаната земя.
Ходете около града всички военни мъже
Вижте, военните мъже трябваше да ходят и да обикалят града всеки ден по един път. Днеска е разпространено примерно да се ходи, да се обикаля и т.н. Ние трябва тия неща да ги обикаляме според конкретното ръководство на Бога. Забележете, че Бог никога повече не използва този модел, аз поне не съм го виждал. В другите битки имаш други модели, например трябваше да вдигат ръката на Моисей, ако падне надолу ръката му с жезъла губят, ако се вдигне ръката нагоре печели. Така че Бог има конкретно ръководство за различните войни, които се водят, не бива да изпадаме в буква и в ритуалност, да мислим, че непременно този ритуал, като отидем някъде и обикаляме някой град ще го превземем. Значи ако това не е ръководство от Бога не е сигурно какво точно ще стане, може наистина да стане така, обаче Господ действа, Той върши нови неща.
Те трябваше да обикалят града по един път. Сега, този град е голям, голямо ходене е това, това си е работа, а пък на седмия ден трябва да го обиколят не един път, а седем пъти и трябва да ви кажа, че това е доста изморително. Трябва да вървят пред ковчега. Значи отпред свещениците вървят с тръби или с тромпети и свирят, значи тръбите тромпетите са образ на война в Библията. Вие виждате на всякъде, особено в Откровение на Йоан се говори за това, че ангелите с тръбите, които свирят и т.н. Можете да видите и самият Павел казва като говори за езиците, ако някой свири с тръбата неопределено как ще разберат да се подготвят за битката. Значи свиренето на тръбата е подготовка за битка и самото воюване даже тук.
Хвала, знаете ли, това трябва наистина да го научим, вместо да се оплакваме и да роптаем, когато воюваме да се научим да си пеем хваление на нашия Бог, да хвалим името на нашия Господ Исус. Във време на война е хубаво да имаме един набор от песни свързани с кръвта на Исуса. Съберете се, научете ги хубаво. За кръвта на Исуса, за възкресението на Господа. Между другото възкресението, като че ли не се толкова набляга в последно време, обаче това е най-голямата победа, Той победи смъртта. Значи песни за възкресението, песни за името на Исуса и властта, която ни е дадена. Изобщо подгответе един набор от бойни песни като тези тръби, защото забележете, че напред вървяха седем свещеника, които свиреха с тръбите, това е образ на хвала. Хваление, обаче като казвам хваления нямам в предвид едно дълго хваление или най-вече пеене на песни, много хубави песни, много пеене на песни. Разберете, че това, което е същественото в хвалението трябва да бъде наистина издигането на Господа, хвала на Господа, покланяне на Господа. Хвалението трябва да бъде бойно.
Значи напред казваме тръгваме с хвалението. Много е важно по време на воюване да сме въоръжени с хваление, с песни, не с оплакване, просто песничка. Може примерно: „Има сила чудотворна мощ в кръвта на Христа“, невероятна победа е това, само дето я пеете тази песен и хвалите Господа в труден момент, това е влизане в свръхестественото, влизане в духа. Другото нещо, което е, виждате, че ковчега следва. Ковчега на завета е образ на присъствието на Бога. Тоест присъствието на Бога трябва да бъде отпред. Ние трябва да воюваме чрез Духа. Чрез Духа сме силни да събаряме крепости, чрез Духа нашите оръжия са силни, т.е. тези оръжия, които имаме те са оръжията на Доха, мечът е меч на Духа, ние воюваме с него, но той принадлежи на Духа, така че ние в кооперация с Него вървим. Затова трябва напред да върви присъствието. Хора, които не търсят Господа, не търсят присъствието на Бога как ще воюват с врага? Ако не се покоряваш на Бога как ще му се противиш и как ще бяга той от теб? Така че не трябва да пренебрегваме нашите лични взаимоотношения с Бога. В днешно време понеже имаме фаст фуд християнство, всичко да е бързо, всичко дай, брате, да направим това, дай веднага. Не става така. Това, което има нужда да стане е човек да навлезе в духовни взаимоотношения с Бога и да започне да расте, да ги изгражда тия взаимоотношения. Значи първо хваление казахме, после виждате, че идва това присъствие на Господа. Трябва да следва присъствието, трябва да има помазание върху нас, помазанието разрушава хомота на сатана.
Знаете ли, нещо интересно си мислих оня ден, защото Исая 10:27 се казва, че хомотът ще се разруши поради помазанието. Нали така казва? И там се говори всъщност за волове, доколкото разбирам. Значи хомотът върху воловете, ние сме служители на Господа, ние сме волове, хомотът върху нас служителите, какъвто и хомот да има от страна на сатана върху нас, той ще бъде разрушен чрез помазанието на Святия Дух. Сега някой ще каже не е възможно да има хомот върху служителя. Ами озърнете се, поразгледайте малко да видите дали няма хомоти. Хубаво ще бъде да ги няма, обаче трябва да бъдем напълно освободени от всеки хомот. Вижте 27 стих:
И в оня ден товарът им /говори за Египет, жезъла и т.н./ ще се вдигне от плещите ти. И хомотът им /на враговете, говори в мн. число/ от врата ти, И хомотът ще се строши поради помазанието ти.
Очевидно говори за врагове, в случая те са наши духовни врагове, които слагат товар върху Божиите служители. Вие знаете, че хомотът е нещо, което са слагали на врата на воловете и те са теглели, както и старите хора казват, питаш стария човек какво прави и той казва: „тегля“. Тегля има в предвид, че живота му е тежък. Та как може да се освободим? И казва:
Хомотът ще се разруши поради помазанието ти.
Помазанието на Святия Дух разрушава хомота. Хомота – това, което сатана е сложил върху теб, върху семейството ти, защото вие виждате, че хомотът даже не слага само на един вол, ами те са два обикновено. Ако са повече воловете, както при Елисей имаше дванадесет двойки волове, още хомоти. Така че може да има хомоти в дома ти, може да има хомоти в живота ти. Святият Дух ще разруши хомота, приятели. Не може да ходиш на война без помазание. Това е важно. Аз говоря примерно за воюване, обаче трябва са научим, че всичко става чрез Духа на Бога, не чрез сила и мощ. Но искам да обърнете внимание на друг превод, който казва:
Хомотът му /или хомотът им/ ще се разруши поради тлъстината ти
Поради тлъстината, става въпрос за тлъстина. И се замислих оня ден върху това за тлъстината и си представям един вол, който е затлъстял и вратът му така е затлъстял, че просто чупи хомота, тоя дървения хомот, чупи хомота и е свободен. Сега, тази тлъстина е образ на помазанието на Святия Дух, но забележете, че това не е нещо отделно от Него. Виждате ли каква е разликата между Святият Дух и помазанието на Святия Дух? Святия Дух е личност отделна от нас, помазанието на Святия Дух е когато Святият Дух се е намазал върху нас или е дошъл върху нас, както тлъстината върху врата на вола. Тоест помазанието, помазан човек е човек, който не е сам, който има върху себе си втрито присъствието и силата на Бога и вече тая тлъстина, за която говори тя разчупва този хомот. Като си представите един вол, който затлъстява, затлъстява и в един момент чупи този хомот и вече е свободен.
За какво говори това нещо? Новите мехове, новото създание се изпълва до такава степен с новото вино Святия Дух, ние като ново създание така заякваме в Духа, така че чрез Духа новото създание разрушава хомотите. Затова се казва:
Най-сетне вие заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество.
Вие заяквайте в Духа, с други думи, ние нашето ново създание, новият човек в нас има възможност да заякне.
Който се съединява с Господа става един дух с Него.
Тоест вече Той се е намазал върху нас, Той се е втрил върху нас, Неговото присъствие е върху нас и вече не е толкова лесно да се разбере къде е границата, защото ние се съединяваме с Господа и Той се съединява с нас, ние в Него и Той в нас и трошим хомотите. Заради Него и чрез Него, обаче ги трошим. Затова толкова е важно това единство, това единение между нас и Святия Дух, за да можем да рушим тия хомоти, затова тоя ковчег трябва да го носим. Ковчега, вижте колко интересно, за какво говори ковчегът? Ковчегът говори първо за смъртта на нашия Господ Исус Христос и разбира се за Неговото възкресение, чрез дървения кръст или дървения ковчег. Виждате, че тук ковчег ги избавя, също и Ной, арката е ковчег, ковчега на нашия Господ или така да се каже дървеният ковчег говори за дървения кръст, Неговата смърт е за нас живот, Неговата смърт носи присъствието. Освен това този ковчег говори за нашата собствена смърт, защото както Той умря на дървения кръст така и ние чрез Него умряхме на дървения кръст. Не може човек да побеждава врага ако ходи в плътта, плътта му е жива, трябва плътта да бъде разпъната, да бъде мъртва, гордостта, греховете. Не може да се подмине това. Покаяние, грехове, плът, тези неща трябва да бъдат разпънати, за да можем наистина да преживяваме тая възкресенска мощна сила на Бога.
Пак казвам днешното време на захарно петле и сладоледено време и на фаст фуд, на бърза храна, всеки иска бързо всичко да се постигне. Не можеш да стигнеш до възкресението без да минеш през смъртта и кръста, не можеш да стигнеш до Петдесятница без да си минал през кръста, без да си минал през смъртта и възкресението на Христос. Така че, приятели, хвалението трябва, присъствието на Господа трябва да бъде с нас, иначе каква война ще водим? Не може, защото срещу нас тези, които стоят те са по-слаби и са по-малко, обаче ако ние сме без Господа те са по-силни от нас. Затова толкова много хора са поразени днес, затова толкова много хора са роби днес, защото или воюват без Господа или не воюват с Господа. Или не воюват с Господа или воюват без Господа.
и на седмия ден обиколете града седем пъти, и свещениците нека свирят с тръбите.
5 И когато засвирят продължително с гръмливата тръба, като чуете гласа на тръбата целият народ да извика с гръмлив глас /или силен глас/; и градската стена ще рухне до основи /забележете до основи, основите са важни/ народът нека върви право напред.
Има нужда да се изкореняват основи, има нужда да се изкореняват основи поставени от мрака. Във всяка една фамилия исторически погледнато има основи положени от мрака. Върнете се назад във времето, ние не знаем много неща, но има основи положени в миналото, които още не са разрушени и тези основи, които са положени в миналото трябва да бъдат разрушени. Има корени, семена и корени от миналото, от поколения, които не са още изкоренени, огромни дебели тлъсти дъбове, които трябва да бъдат изкоренени.
6 Тогава Исус Навиевият син повика свещениците и им каза: Вдигнете ковчега на завета, и седем свещеника нека носят седем гръмливи тръби пред Господния ковчег.
7 Рече на народа: Идете обиколете града; а въоръжените нека минат пред Господния ковчег.
8 И тъй, след като говори Исус на народа, седемте свещеника, които носеха седемте гръмливи тръби пред Господа вървяха, и свиреха с тръбите; и ковчегът на Господния завет ги следваше.
9 И въоръжените вървяха пред свещениците, които свиреха с тръбите, и задната стража вървеше зад ковчега, докато свещениците продължаваха напред, свирейки с тръбите.
10 А Исус заповяда на народа: Да не викате, нито да се чуе гласът ви, нито да излезе дума от устата ви, до деня, когато ви кажа да извикате; тогава извикайте.
11 И тъй, Господният ковчег обиколи града веднъж; и дойдоха в стана и пренощуваха в него.
Сега искам да ви кажа, ако вие сте в такава ситуация да обикаляте града всеки ден по един път и накрая последния ден седем пъти, наистина от стратегическа военна гледна точка изглежда доста глупаво това. Нашето духовно воюване трябва да ви кажа, че за мнозина е глупост, но ние не трябва да обръщаме внимание на това нещо, трябва да знаем, че има победа чрез Исус.
12 И на сутринта Исус стана рано, и свещениците вдигнаха Господния ковчег,
13 И седемте свещеника, които носеха седемте гръмливи тръби, вървяха пред Господния ковчег и свиреха с тръбите; и пред тях вървяха въоръжените, а задната стража следваше Господния ковчег, докато свещениците продължаваха напред, свирейки с тръбите.
14 И тъй на втория ден обиколиха града веднъж и се върнаха в стана така правеха шест дена.
15 А на седмия ден станаха рано, на зазоряване /защото много работа, седем пъти трябва да обикалят/ и обиколиха града седем пъти по същия начин; само тоя ден обиколиха града седем пъти.
16 И на седмия път, като свиреха свещениците с тръбите, Исус каза на народа: Извикайте, защото Господ ви предаде града.
Вижте как говори в минало време – Господ ви предаде града. Това е вяра.
17 И градът и всичко, което е в него ще бъде обречено на Господа.
С други думи, като завладеем територия в нашите домове трябва да я посветим на Господа. Ето едно нещо, което е много важно. Хора примерно казват: „Брате, имаме нещо, някакво проклятие имаме в дома или магия имаме в дома си, ела да се помолиш, за да може да се разруши“. Виждате ли какво трябва да се направи? Хубаво е да се помолим, всичко това е хубаво, обаче ако една територия някога е била посветена на сатана, ако примерно едно място е било използвано за идолопоклонство или за окултизъм, или са правили жертвоприношения или завет е сключен там или е предадено това нещо на сатана по някакъв начин, ние не знаем какво може да е било. По какъв начин това трябва да се промени? Не просто трябва да се помолим, то трябва да се посвети на Господа, тук казва „да се обрече на Господа“. Това е, трябва да се обрече на Господа. Не примерно отървахме се, защото отиваме, молим се, Господ ги освобождава и почваме да си правим както си искаме по светски начин, не. Имайте в предвид, искате ли наистина да бъдете свободни само чрез Бога можем.
Ако Синът ви освободи можете да бъдете наистина свободни.
17 И градът и всичко що е в него ще бъдат обречени на Господа; само блудницата Раав, да остане жива, тя и всички, които са в къщата с нея, защото скри пратениците, които изпратихме.
18 Но вие се пазете във всеки случай от всичко обречено, да не би сами да се обречете, като вземете от обреченото, и така да нанесете проклятия върху стана на Израиля и да го смутите.
19 Всичкото сребро и злато, и медните и железните съдове, са посветени Господа; да се внесат в Господната съкровищница.
20 И тъй, народът извика, когато свещениците свиреха с тръбите; и като чух народът тръбния глас, нададе гръмлив вик и стената рухна до основи;
Стената рухна до основи, забележете, Господ разруши тая крепостна стена до основи. Сега, ние трябва да имаме в предвид, че като воюваме с Господа трябва нещата да се разрушават до основи. Не се примирявайте с повърхностни победи. Примерно: „Брат, помолихме се, Господ даде победа“. Даде победа, обаче тази победа трябва да се задълбочи и трябва да се вкорени. Разбирате ли? Не примерно да речем някой болен, общо взето рак да речем, прави се молитва, отива се на преглед ракът го няма, Господ изцели рака. Сега, трябва да имате в предвид, че трябва да се изследват нещата, да се види дали не е останал някой корен. Като казвам корен не говоря само метастази, метастазите може да не се виждат, но духът трябва да е излязъл, коренът на тая болест е духът, а пък причината духът да е там е проклятие. Това проклятие, което е вероятно да идва и по наследство трябва да бъде изкоренено, за да може един път завинаги да се знае, както например едно време като ходех при прадядо ми на село, той ме водеше на лозето, насам натам да работим, на мен ми беше много труден този труд селския, защото горещо, жега, пие ми се вода и аз гледах така да може тревите по някакъв начин с косата или с нещо друго просто да се отрежат, той каза: „Не, не, не, така не се прави, трябва с мотичката, Пламенчо, от корен да извадиш бурените, защото ако не ги извадиш от корен бурените ти сега ще ги изкосиш, те ще пораснат още по-силни“. Виждате ли, същото, което Исус го каза:
Като излезе нечистият дух той търси начин да се върне и като се върне с още седем, стават по-силни.
Защо? Защото не е изкоренен. Какво значи неизкоренен? Не е премахнато основанието да е там, ако има нужда от покаяние този човек, който е освободен трябва да има покаяние в него, за да няма отворена врата да се връща, да остави любимия си грях, за да не се връщат обратно там. Служителят отива, изгонва го, обаче служителят си заминава ами след това какво ще правиш? Ако ти не се покаеш, не изповядаш греха, не се отречеш, ако е налично проклятие трябва да застанеш и да кажеш: „Ние имаме наследствено проклятие трябва да се отречем от това нещо, трябва да го разрушим в името на Исус, трябва да се изкорени това нещо, за да няма начин да се връщат обратно“. Трябва да се изкореняват. Вижте, земеделците много добре го знаят. Земеделецът знае, че като посее семе не е нужно да вижда нещо. Искам да ви покажа един стих, приятели, да видим дали ще го намеря, трябва да се намира в Матей.
Матей 13:24 Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се оприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си;
Това е чудесно. Ние гледаме да посеем добри семена в нивата си, нали, в сърцата си, в живота си.
25 но, когато спяха човеците
Искам да подчертаете „когато спяха човеците“, това е много важен пасаж. Има време, когато спим, при нас примерно това е нощно време, в духовно отношение, когато спят човеците е когато хората не се молят.
Когато спяха човеците неприятелят му /значи има и неприятел/ дойде и пося
Значи този неприятел е и сеяч. Обърнете внимание, че не само Исус Христос е сеяч, но неприятеля също е сеяч, който сее в семейството. Ето, аз съм забелязал примерно как сее, по най-различни начини, един от начините, които съм забелязал е филми. Има определени филми, които ти просто гледаш, гледат нашите един филм. Какъв е точно филмът, защото има филми, които ще ти разрушат семейството. Има филми, които могат да наблъскат децата със страх и нечисти духове. Така че трябва да внимаваме какво се сее в дома ни, защото:
През нощ

Advertisements